Местните физически лица декларират задължително:

1. непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лева;

2. непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;

3. непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;

4. непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

 Санкции съгласно чл.80А

• Физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50 ал. 1 т. 5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми;
• При повторно нарушение глобата е в размер 15 на сто от недекларираните суми, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

 Подаване на годишен отчет за дейността – чл. 51

• Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен отчет за дейността. Годишен отчет за дейността не подават лицата, за които са изпълнени едновременно следните условия:

1. не са извършвали дейност през данъчната година;

2. не са отчели за данъчната година приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство.

• “Годишен отчет за дейността” е отчетът по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката – т.53 от ДР на   ЗДДФЛ;
•  Член 51 се прилага и по отношение на годишния отчет за дейността за 2009 г. Годишни финансови отчети за 2009 г. и одиторски доклади към тях не се подават в НАП - § 25 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (ДВ, бр. 95/2009 г.).

 Освобождаване от задължение за подаване на годишна данъчна декларация – чл. 52

• Не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:

1. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има само един работодател и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или

2. необлагаеми доходи, и/или

3. доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3, и/или

4. доходи на чуждестранни лица, обложени с окончателен данък, с изключение на случаите по чл. 37а.

  Важно: Независимо от горните обстоятелства местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация в случаите по чл. 50, ал. 1, т. 5 и ал. 3.

Обнародвана е Наредба № 3 от 23 февруари 2010 г. за формата, съдържанието, реда и начи­на за подаване и съхраняване на Декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Декларацията по чл. 15 ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ)  се подава от юриди­ческите и физическите лица, които самосто­ятелно наемат работещи, и от юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигу­рява временна заетост.

Декларацията се подава в тери­ториалната дирекция „Инспекция по труда“ по седалище и адрес на управление на пред­приятието ежегодно в срок до 30 април на следващата година.

За 2010 година срокът за подаване на Декларацията е удължен до 30 юни 2010 г.

Когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, лицата по чл. 2 уведомяват писмено териториалната дирекция „Инспекция по труда“ в срока по ал. 1.

Подаването на тази декларация е свързана с обстоятелството, че посочените по-горе лица са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

„Работещ“ е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите – за времето на обучение, стаж и практика.

Декларацията е публикувана на Интернет страницата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за ползване от декларатора, в рубриката „Декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ”.

Санкцията за неподаване на декларацията в срок е в размер от 100 до 500 лв. (ако не подлежи на по-тежко наказание), а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.

При отписването на несъбираеми вземания са възможни два резултата от такава операция:

1. Намаляване /отписване/ на вземането срещу непризнаване на разход за целите на данъчното облагане, в годината на счетоводното отчитане на тази операция и
2. Намаляване /отписване/ на вземането срещу признаване на съответният разход за целите на данъчното облагане в годината на отписването.

Като правило (чл.37, във връзка с чл.34, ал.1 ЗКПО), случай 1 е общо положение, т.е несъбираемите вземания не се признават за данъчен разход в годината на отписването на съответното вземане, освен ако не е налице обстоятелство за възникване на случай 2 (чл.37 ЗКПО), а именно:

• Изтичане на давностния срок на вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо
• Възмездно прехвърляне на вземането
• Производство по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице. В този случай непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането
• С влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо. Тогава непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането
• При погасяване на вземането преди изтичане на давностния срок по силата на закон
• При заличаване на длъжника от търговския регистър, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено. Тогава отписаното вземането се признава за разход само до размера на неговата неудовлетворена част.

В практиката, най – честите случаи на отписване на вземания, възникват на основание на изтичането на съответния давностен срок на вземането. В тези случаи е добре да се има предвид кога данвностният срок се прекъсва. В тази връзка следва да се разграничават разпоредбите на закона относно давностен срок на частноправни и на публични вземания /задължения/.

• Давностен срок при публични вземания:

-       5 години (чл.171, ал.1 ДОПК) – общо положение, т.е когато няма спиране или прекъсване на давността

-       10 години (чл.171, ал.2 ДОПК) от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Единственото изключение от това правило е в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

• Давностен срок при непублични вземания

Като правило, давностният срок при непубличните /частноправни/ вземания е 5 години (чл.37, т.1 ЗКПО). Този срок обаче се прекъсва, когато длъжника признае вземането (чл.116 ЗЗД). Най – често, това се случва в процеса на инвентаризация на актиивите и пасивите и в т.ч. разчетите (вземания и задължения), съгласно чл.22 от ЗСч. Обикновено, тази инвентаризация се извършва чрез изпращане (и получаване) на подпсано от съответният контрагент Писмо за потвърждение на салда. Обикновено ключовият текст в такова писмо съдържа следната примерна информация:

„…във връзка с изискванията на чл.22 ЗСч и разчетните отношения помежду ни, моля потвърдете стойността на:

1. нашите вземания от Вас (ваши задължения към нас) в размер на ………..лева, по фактури, както следва: ………
2. нашите задължения към Вас (ваши вземания от нас) в размер на ……..лева, по фактури, както следва: ……..”

От момента на прекъсване на давността, по този начин, започва да тече нова давност (чл.117 ЗЗД и чл.172, ал.3 ДОПК)

Положението с отписване на задължения и респективното признаване на приходи и разходи е реципрочно (5 години давностен срок и т.н., съобразно изискванията на чл.46 от ЗКПО)

Съгласно Директивите на ЕС, България трябва да хармонизира своето национално законодателство с европейското такова. Нов момент от 2009г., в това отношение (чл.44 ЗКПО и чл.196 ЗКПО) е освобождаването от облагане с данък при източника на транзакции, свързани с разпореждане с ценни книжа на регулиран пазар в ЕС и ЕИП (Европейското Икономическо Пространство).

При това положение, при продажба на финансов актив на Българската фондова борса, не само българите ще бъдат освободени от данък, а също и чужденците. Основната идея е еднаквото третиране на местни и чуждестранни лица, членове на ЕС и ЕИП, а също и избягване на двойно данъчно облагане.

Настоящата схема представя реда за преобразуване на счетоводният финансов резултат, за целите на данъчното облагане, т.е как се определя данъчният финансов резултат:

Данъчен финансов резултат = ред 1 + ред 2 – ред 3 + ред 4 – ред 5

Счетоводният финансов резултат се определя от разликата между приходите и разходите за съответният отчетен период, в т.ч:

• Приходи от:

- Свързаните с обичайната дейност увеличения на икономическата изгода

- Приходи от преоценки на активи и пасиви – инвентаризации, ликвидации, признати разходи за придобиване на активи, преоценки на валути и валутни позиции, оценки на вещи и компетентни лица и др.

- Приходите от лихви, валутни и финансови операции

- Други приходи

• Разходи от:

- Свързаните с обичайната дейност намаления на икономическата изгода

- Преоценки на активи и пасиви – инвентаризации, ликвидации, признати разходи за придобиване на активи преоценки на валути и валутни позиции, оценки на вещи и компетентни лица и др.

- Амортизации (разход само за целите на данъчното облагане, различен от паричен поток – плащане)

- Разходите от лихви, валутни и финансови операции

- Други разходи

Пълната разбивката на приходите и разходите може да бъде много голяма и зависи от конкретната дейност на предприятието и изискванията към нейната отчетност. Съществува разграничение между счетоводен и данъчен разход, а също и между счетоводен и данъчен приход. Тези разлики намират израз именно в появата на данъчни временни и данъчни постоянни разлики, както и другите суми с корективен характер, които също са с широк обхват, описан детайлно в ЗКПО.

За отклонение от данъчно облагане (Чл.16 ЗКПО)  се приемат всички случаи, при които има сделка, при такова условие, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане. В тази връзка, законът посочва 4 основни случая на подобно отклонение, а именно:

• Значително количествено превишение на вложени производствени суровини, материали и други подобни разходи над обичайните нива за съответната дейност.
• Безвъзмездно предоставяне за ползване на блага (материални и нематериални) чрез договор за заем, за послужване или друг подобен договор.
• получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
• заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

Особено интересен е случаят с третирането на лихвите по кредит или лизинг, тогава, когато по съответния договор има гратисен период, продължаващ в следващата година. Наше становище е, че наличието на такъв гратисен период не означава, че за времето на същия не следва да се начисляват приходи и разходи за лихви, т.е. цената на кредита или лизинга се разпределя във времето, така както и ЗДДС третира подобни доставки – с данъчна основа при периодични и свързани доставки (чл.25, ал.4 ЗДДС и чл.13, ал.4 ППЗДДС)

В случай, че бъде установена сделка пораждаща отклонение от данъчното облагане, данъчната основа за определяне на корпоративният данък се определя без да се взема под внимание същата сделка, някои нейни условия или правната и форма. Под внимание се взема данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответният вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане (чл.16 ЗКПО).

По своето естество, данъчните постоянни разлики представляват непризнати (за данъчни цели) приходи и разходи. С тяхната стойност се извършват увеличения и намаления на счетоводният финансов резултат, с цел да се определи данъчният финансов резултат. С размерите на непризнатите разходи се образува данъчен финансов резултат като се увеличи стойността на счетоводният финансов резултат, без последният да се променя в счетоводните  отчети. Със стойностите на непризнатите приходи се образува данъчен финансов резултат като се намали стойността на счетоводният финансов резултат, без същият да се променя в счетоводните отчети.

1.Непризнати разходи (чл.26 ЗКПО):

• разходи, несвързани с дейността на предприятието

• разходи без документална обоснованост

• разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения

• разходи за дарения извън посочените в чл. 31 – чл.26, т.7 ЗКПО. Не се признават разходите за дарения, извън размера до 10% от счетоводната печалба (изискване за счетоводен резултат), като тези разходи, насочени извън обхвата на лицата по закона (частен случай на „небизнес разходи”), които не са обложени с данък върху разходите по ЗКПО.

• разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода. Когато например, данъчно-задълженото лице посочи данъка, удържан при източника като счетоводен разход

• разходи за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства – чл.26, т.9 ЗКПО

• разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата

• разходи с произход ДДС (чл.26, т.3, 4, 5 и 10 ЗКПО)

• Непризнати разходи от липси и брак (чл.28 ЗКПО)

• Не се признават за данъчни цели разходите за пътуване и престой, когато са нарушени изискванията по чл. 33 от ЗКПО и общите правила на ЗСч.

2. Непризнати приходи:

• Приходи, регистрирани в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (чл.27, ал.1, т.1 ЗКПО)

• приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 8 и 10, до размера на непризнатите разходи – чл.27, ал.1, т.2 ЗКПО

• приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок ДДС, начислени от държавните или общинските органи (чл.27, ал.1, т.3 ЗКПО)

Тази категория разходи (чл.26, т.3, 4, 5 и 10 ЗКПО)  се свежда основно до две групи случаи:

• Приспаднат данъчен кредит, когато разходът, за стопанската операция, във връзка с която данъкът (ДДС) е начислен има характер на данъчна постоянна разлика, в т.ч. и доставки на стоки и услуги за лично потребление на собственика, за които е приспаднат данъчен кредит при придобиването (чл.6, ал.3, т.1 ЗДДС).

• Приспаднат данъчен кредит по доставка, по която дружеството е получател, но няма документална обоснованост според изискванията на ЗДДС.

Съществува изключение, във връзка с дерегистрация по ЗДДС. Тогава се дължи ДДС върху размера на тези разходи, за които е ползвано право на данъчен кредит, но срещу тях няма реализирани „огледални” приходи. В този случай, стойността на начисленото ДДС с такъв произход се признава за разход, защото дерегистрираното лице се явява със статут на краен потребител. Подобни изключения съществуват в случаите на дарения и операции с имоти, като например покупко-продажба на недвижим имот, когато е договорена крайна продажна цена с включен ДДС.

Разходите от липси и брак на активи (чл.28 ЗКПО) са непризнати за данъчни цели във следните случаи:

• Нарушено е изискването за непреодолима сила, като причина за липси и брак.

• Съществува превишение на норма по стандарти (1.законоустановени, например с БДС; 2. производствени или в краен случай вътрешнофирмени) в случаи на технологичен брак или промяна на физико-химични свойства в обичайните за съответната дейност размери.

• Нарушено е изискването по отношение на срока на годност, съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, и в обичайните за съответната дейност размери

• Нарушено е изискването за допустими граници на липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект (за всеки търговски обект – самостоятелно и поотделно). В този случай площта на търговският обект няма значение.

Важно е да се има предвид, че върху разходите за липси и брак се начислява (корегира) ДДС, тогава когато при придобиването на липсващите или бракувани позиции е ползвано право на приспадане на данъчен кредит (чл.79, ал.3 ЗДДС). При това, размерът на начислен разход за ДДС с такъв характер не се признава за данъчни цели (чл.28, ал.4 ЗКПО)

• Не са признати и тези разходи за липси и брак, произтичащи от последващи счетоводни разходи, възникнали по повод на вземане, в резултат на липси и брак на активи, непризнати по реда на чл.28 ЗКПО

В случай, че счетоводните разходи от липси на активи са породени в резултат на непреодолима сила, документирана по съответният ред (например чрез Протокол, издаден от съответната институция към Министерството на извънредните ситуации), същите се признават за данъчни цели.

Понятието „непреодолима сила” е уредено в чл. 306 от ТЗ, където в алинея 2 е посочено, че „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора”. Пояснение на същото понятие съществува и в писмо на МФ № Д-24-00-329 от 8.08.2000 г, но въпроса за доказването на т.нар. „непреодолима сила” е дискусионен.

Не се признават за данъчни цели разходите за пътуване и престой, когато са нарушени изискванията по чл. 33 от ЗКПО и общите правила на ЗСч, а именно:

• Пътуването и престоят да бъдат във връзка с дейността на данъчно-задълженото лице. Например чрез Отчет за извършената работа

• Да съществуват трудово-правни, гражданско-правни или други установени правоотношения, в т.ч управители и членове на управителни и контролни органи между данъчно-задълженото лице по ЗКПО и лицата, на които се осигуряват пътуването и престоят

• Лицата, които пътуват или престояват за сметка на данъчно-задълженото лице са акционери или съдружници и извършват пътуване и престой в това им качество – чл.33, ал.2 ЗКПО

• Доказано е пътуване по време – установени са точно датата на изпращане и пристигане за всяко конкретно лице (обикновено се документира чрез прилагане на бордни карти на самолетни билети, заверени заповеди за командировка, фактури и други документи)

Важно е да се има предвид, че разходите за пътуване и престой на Едноличен търговец са признати за данъчни цели.

Счетоводните приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи (чл. 26, т. 3, 4, 5, 8 и 10 ЗКПО), не се признават до размера на съответните непризнати разходи, изброени в чл.27, ал.1, т.2 ЗКПО, а именно:

• Разходи за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, тогава когато разходът от стопанската операция, с която е свързан ДДС не е признат за данъчни цели
• Разходи, отчетени от доставчик по ЗДДС за начислен от него или от органа по приходите ДДС за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по ЗДДС. Това не се отнася за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по ЗДДС.
• Последващи разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит, във връзка с отчитане на разходи, при следните случаи:

• разходи с произход ДДС, когато е начислен разход върху ползван данъчен кредит без стопанската операция да е с право на такъв

• разходи с произход ДДС, когато извън случаите на безвъзмездни доставки и корекции на данъчен кредит, е начислен данък по повод дерегистрация по ЗДДС

• разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода

• разходи с произход ДДС, при реализиране на отговорност за дължим и невнесен ДДС по чл.177 ЗДДС – тогава, когато регистрирано лице /получател/ по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързано пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.

•  Разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции, във връзка с нарушаване на нормативни актове, както и лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения
• Разходите за дарения, изключени от обхвата на чл.31 ЗКПО – извън извършените разходи в полза на:

• здравни и лечебни заведения

• специализирани институции за предоставяне на социални услуги, съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и фонд ”Социално подпомагане” към МТСП

• специализирани институции за деца, съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа, съгласно Закона за народната просвета и домове за медико – социални грижи за деца, съгласно Закона за лечебните заведения

• детски ясли и градини, училища и висши учебни заведения или академии

• бюджетни предприятия, по смисъла на Закона за счетоводството

• регистрирани в страната вероизповедания

• специализирани кооперации и предприятия на хора с увреждания, вписани в регистъра, съгласно чл. 29 от Закона за интеграцията на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания

• лица, пострадали от бедствия, по смисъла на Закона за защита при бедствия или на семействата им.

• Българският червен кръст

• социално слаби лица

• деца с увреждания или без родители

• културни институции или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който България е страна.

• юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството

• ученици и студенти в училища в държава, членка на ЕС или Европейското икономическо пространство, за учредените и предоставените им стипендии за обучение

• фонд „Енергийна ефективноск”

• комуни за лечение на наркозависими лица и на наркозависими лица за тяхното лечение

• детския фонд на ООН (УНИЦЕФ)

•  Разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода
•  Разходи за работни заплати в търговските дружества с над 50 % държавно или общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства
• Разходи, отчетени при реализиране на отговорност за дължимия и невнесен ДДС в случаите по чл.177 ЗДДС – когато регистрирано лице /получател/ по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързано пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
•  Разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата

Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, отчетени в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава – членка на ЕС, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (чл.27, ал.1, т.1 ЗКПО).

Все пак, съществуват две изключения, от това горепосоченото положение, при които тези приходи се признават за данъчни цели, а именно:

• Когато приходите са начислени в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел, по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел

• При скрито разпределение на печалбата

Данъчните временни разлики представляват приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) на активи и пасиви (чл.34, ал.1 ЗКПО), които не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, а при настъпване на определени в закона условия. Те се признават следварително, под формата на т.нар „обратно проявление” на временните разлики.

По правило, приходите и разходите от преоценки и обезценки на активи, които имат характер на данъчни временни разлики се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответният актив или пасив (чл.34 ЗКПО).

Изключение от горепосоченото правило съществува при последващи оценки на парични средства и позиции в чуждестранна валута, при което приходите и разходите по валутни операции се признават за данъчни цели в годината на тяхното възникване (чл.34, ал.2 ЗКПО)

Данъчните временни разлики могат да бъдат:

• Непризнати приходи и разходи на материални запаси (чл.35, ал.2 от ЗКПО)

• Печалбата (превишението на приходите над разходите) от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска продукция (чл.36, ал.1 ЗКПО)

• Загубата (превишението на разходите над приходите) от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска продукция (чл.36, ал.2 ЗКПО)

• Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания (чл.34 ЗКПО)

• Разходи за провизии на задължения (чл.38, ал.1 и 2 ЗКПО)

• Провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив (Чл.39 ЗКПО)

• Разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите за осигуровки свързани с тях (чл.41, ал.1 ЗКПО)

• Разходи на лица (персонал, съдружници, ангажирани по граждански договори и др.), представляващи доходи по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември (чл.42 ЗКПО)

• Разходи, във връзка с регулирането на слабата капитализация (чл.43, ал.1 ЗКПО)

Когато са налице непризнати за данъчни цели приходи и разходи на материални запаси от предходни години, същите се признават в текущия период, в случай че са изпълнени следните условия:

• Стойността на отписаните през текущата година материални запаси от определен вид, превишава стойността на същите по вид материални запаси, които не са били признати за приход или разход в предходни години

•  За периода, за който се отнася горепосочената точка, отсъстват случаи на непризнати за данъчни цели приходи и разходи от липси и брак на материални запаси, по съответните позиции (чл.28 ЗКПО)

Първоначалните и последващи оценки на биологичните активи и селскостопанската продукция значително се различават в сравнение с оценки на материални запаси. Те се признават за приходи или разходи, както следва:

• Печалбата (превишението на приходите над разходите) от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска продукция, не се признава за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на съответните приходи и разходи, а се признава в годината на отписване на съответния актив. (чл.36, ал.1 ЗКПО)

• Загубата (превишението на разходите над приходите) от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска продукция не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на съответните приходи и разходи, а се признава в годината на отписване на съответния актив (чл.36, ал.2 ЗКПО).

Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл.34 ЗКПО се признават в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства по чл.37 ЗКПО:

• Изтичане на давностния срок на вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо.

• Възмездно прехвърляне на вземането

• Прекратено е производство по несъстоятелност на длъжника с утвърден оздравителен план, в който се предвижда напълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице. Тогава непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането.

• С влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо. Тогава непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането.

• Когато преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон

• При заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се размерът на неудовлетворената част.

1.    КАКВО Е КРИЗА И КАКВИ СА ОСОБЕНОСТИТЕ НА КРИЗАТА ОТ НАЧАЛОТО НА 2009Г.

Кризата е понятие, което произтича от думата „критичност” и се свързва със състояние на определени показатели, много близо до критичните, допустими нива. Характера на разглежданите кризисни показатели, определя вида на кризата, която наблюдаваме.

Когато става въпрос за икономическа криза, визираните показатели са икономически. Но какво движи икономиката? Отговорът на този въпрос би могъл да бъде с много широк обхват, но всъщност се свежда до нещо по-просто – недостигът на благата. Според водещите икономически теории, съществуват три основни икономически блага, които ще наречем „ресурси”, а именно:

• Земя – всичко, което има дългосрочна стойност с характера на дълготраен материален актив – такива са сградите и другите недвижими имоти, а също машини и съоръжения с по-дълъг срок на употреба
• Труда – съвкупност от хора /човешки ресурси/, които осъществяват определени производствени, административнии търговски трудови функции, необходими за поддържането и развитието на една бизнес единица.
• Капитал – този термин е най-труден за дефиниране и има много отдавнашни спорове какво точно е капитала. Според трудовата теория за стойността, капиталът е натрупан чужд труд. Според счетоводното разбиране за стойността, капиталът е източникът на активите, т.е, той е пасив. Според борсовите финансисти, капиталът е дълг или дългов инструмент /облигационен договор/, който има стойност и конвертируемост, при условията на свободен финансов пазар. 

Важно е да се знае, че ресурсите не са неизчерпаеми, в определен времеви интервал. Недостигът на ресурси е онази невидима сила, която определя по-голямата част от поведението на хората и на човешките системи. Ако нямаше недостиг на ресурси, нямаше да се извърши нито една покупка или продажба, при равни други условия, т.е. нямаше да има пазари.

Именно пазарите осигуряват средата, където се реализира търсенето и предлагането като икономически категории. Съществува огромно множество от пазари, но водещите такива биват:

‘>  финансов пазар       > стоков пазар      > трудов пазар     >  имотен пазар

Именно тези четири основни пазара, характеризират една икономика. По-интересно, обаче е не толкова тяхното съществуване, колкото тяхната взаимовръзка и как се проявява. Очевидно е, че тези пазари осигуряват трите основни блага: земя, труд и капитал. Излишно е тези пазари да бъдат сравнявани, защото не са съпоставими. Достатъчно е да се знае, че обектът на интерес /това, което се търгува/, при всеки от тях е различен.

 Едно, обаче има много голямо значение – първо: глобалната икономическа криза обхваща и четирите основни пазара и второ: преди да стане икономическа и глобална, кризата винаги е локална – появява се първо в един от горепосочените пазари.

В началото на 2009 г, кризата възникна първо на финансовия пазар и с още по-голяма точност, на американския финансовия пазар. Официално, кризата възникна в следствие на счетоводна грешка….

Последва борсов срив на световния финансов пазар или пазара на дългови инструменти. Това неминуемо рефлектира в банковата система, от което последва свиване на кредитирането и увеличаване на лихвените проценти, както по отпусканите заеми, така и по вече съществуващи заеми. Тези две последици са много съществени за целия бизнес, особено в момент, когато икономиката е ориентирана към кредитното функциониране.

Как това въздейства фундаментално на останалите пазари? Много просто: повечето потребители /и корпоративни и частни лица/ имат съществуващи кредити и разходите им нарастват. Естественото им поведение е свързано с  намаляване на разходите, а това поражда по-ниско пазарно потребление на всички пазари.

От страна на бизнес единиците, нарастването на техните разходи по обслужване на текущи кредити и стесненият достъп до оборотен финансов ресурс, чрез кредитиране и рефинансиране на кредити, довежда до необходимост от настройване на тяхното функциониране, по начин, който е ориентиран към оцеляване, а не към развитие. Свиват се производствени мощности, поради намалено търсене, намалява се както производствен, така и търговски персонал, поради драстично намаляване на продажбите. В следствие на всичко това, неминуемо се появява и криза на пазара на труда. Много хора остават без работа за неопределен период от време, защото търсенето на работна сила се аргументира с необходимостта от работна сила при намалени производствени и търговски обеми, както и разходите за човешки ресурси и възможността те да бъдат извършени.

Кризата на финансовия пазар се трансформира в криза на стоковия пазар, а кризата в тези два фундаментални пазара се трансформира в криза на трудовия пазар.

2.    КАКВО Е ПРАВИЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ В УСЛОВИЯТА НА КРИЗА?

Отговорът на този въпрос според нас е само един: много бързо увеличаване на текущата ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ!

Това означава да сте способни своевременно да плащате на следния кръг от лица, т.нар. “steakholders”:

• Кредитори
• Работници и служители
• Доставчици
• Съдружници и акционери
• Държавата и общините

В случай, че имате недостатъчна платежоспособност, считаме че мерките, които можете да предприемете се свеждат до мерки към намаляване на плащанията към повечето от горепосочените групи „стейкхолдъри”, а именно:

• Намаляване на плащанията към кредитори
• Редуциране на плащанията към работниците и служителите
• Намаляване на плащанията към доставчици
• Намаляване на плащанията към съдружници и акционери

За съжаление, намаляването на плащанията към държавата и нейните институции е много тясно ограничено и може да се сведе най-много до разсрочване на данъчни задължения, но някои предпочитат самоубийство…

Ако желаете по-конкретни стъпки за увеличавена на платежоспособността, то продължавайте да четете този наръчник и обърнете особено внимание на частта „ГОТОВИ РЕШЕНИЯ”, където сме представили няколко варианта на кризисни решения:

1. Нулев бюджет на паричните потоци

2. Преместване на критичната точка /Break even point/

3. Кражба от бъдещето

4. Намерете „Бизнес ангел”

5.Обратен лизинг – финансово решение за увеличаване на платежоспособността и ликвидността. Счетоводни и правни аспекти.

Като стопанска дейност, която се реализира в амките на дадена система, бизнеса съдържа в себе си четири основни функции: планиране, организиране, мотивация и контрол. Счетоводството е подфункция едновременно на контрола и планирането, поради факта, че създава основния фундамент за тяхното реализиране – стопанската информация. Нещо повече, счетоводството не просто регистрира бизнес информацията, а и придава множество качествени характеристики, с помощта на които тя придобива реално значение и ползи за бизнеса и управлението. Заключителните финансово-счетоводни отчети представят бизнес информацията класифицирана по обекти на отчетност, за целите на анализа и контрола, изразена и измерена в парична стойност.

Счетоводството и финансите са два аспекта на паричното управление. Докато счетоводстото е ориентирано към миналото и настоящето, финансите /разпределителни парични отношения/ са ориентирани към бъдещето, на база на минала, настояща и очаквана стопанска информация.

Това което, поддържа и развива една социално-икономическа единица са правлните бизнес решения и конкретните действия по реализирането им.

В основата на всяко бизнес решение е залегнала определена информационна база, на която то разчита. Ако бизнес информацията е неточна, изкривена и деформирана, няма как да се реализират правлини стопански действия. Това поражда необходимост от добро разбиране на финансовите отчети, от страна на мениджмънта.

В условията на глобална финансова криза, най-важното нещо е своевременото взимане и предприемане на правилни бизнес решения, което от своя страна е свързано с адекватно разчитане на показателите за финансовото състояние на фирамата – основните елементи на които присъстват в счетоводни отчети.

Идеята на настоящият материал е да послужи на бизнеса за по-улеснено и по-точно разбиране на  финансово-счетоводната информация, представена в основните инструменти за анализ – Счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите и Отчет за паричните потоци, и да представи някои основни насоки за употребата на тази информация.

Възможно е, щом четете настоящия материал, да сте наш колега, партньор или съмишленик, защото всички ние, които се занимаваме с тази материя, сме от „един кораб”, анализираме и решаваме едни и същи проблеми, споделяме и обогатяваме добрите бизнес практики в стремежа да сме полезни на себе си и на хората, които разчитат на нас…. 

Много е вероятно, повечето неща посочени по-долу да са Ви добре известни. Все пак, както казва Леонардо Да Винчи „Изкуството е в детайлите” и ако сме насочили вниманието Ви към дори един единствен аспект на материята, който считате за полезен, то нашата цел е изпълнена.

Счетоводните разходи за провизии се начисляват във връзка с настъпване на резултати от определени стопански операции и факти, в определен момент от времето. Това са разходи, които са свързани едновременно с два типа документирани събития, по различно време:

1. Събития, възникнали в миналото и с очаквани резултати в бъдещето (към момента на тяхното осчетоводяване)

1. Събития, които произтичат от проявата на ситуации в настоящето (към момента на тяхното осчетоводяване), чието действие е свързано с минали стопански факти и операции.

Причината за необходимостта от осчетоводяване на провизии е залегнала в основният счетоводен принцип за съпоставимост между приходите и разходите в един и същ отчетен период. Неспазването на този принцип може да породи големи разминавания във финансовият резултат на едно предприятие, а оттам и в размера на дължимият корпоративен данък. Друго последствие от това е  нарушаването на основната идея, заложена в приложимите счетоводни стандарти – счетоводната печалба в Германия, например, да означава същото, както счетоводната печалба в България, при равни други условия: едно и също предприятие, същите разходи, същите приходи, същите активи и пасиви и пр. В съвременния свят, това е особено важно за всички, т.нар. „стейк холдъри” – акционери, инвеститори, кредитори, персонала и държавата и най-вече за големи инвеститори, които купуват цели или части от предприятия.

Данъчните временни разлики, произтичащи от разходи за провизии могат да произтичат от:

• Счетоводни разходи за провизии на задължения

• Провизии, които не са били включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив

• Разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите за осигуровки свързани с тях

• Разходи на лица (персонал, съдружници, ангажирани по граждански договори и др.), представляващи доходи по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година

Поотделно бизнес функциите на модела се развива добре, с изключение на оплакванията на всяка към останалите отдели.

• Маркетингът и продажбите съществуват, но изпращат оскъдна информация към производството

• Производството се развива самостоятелно без идея за свързаните разходи по крайни продукти

• Счетоводителите са се сраснали с бюрата си и нямат представа къде е производството или каква пазарна кампания се развива

Бизнес функциите на модела се развиват балансирано една към друга. Маркетингът работи с Производството, за да бъде сигурно, че качествените продукти и услуги са приготвени в точното време. Счетоводството предоставя критична информация към Маркетинга и Производството заедно, с което помага да се вземат полезни (доходоносни) решения.

Акцентът на балансираният бизнес модел е да осигурява благоприятно развитие на трите функции от гледна точка постигане на тактическите и стратегически цели в различните фази на развитие на бизнеса.

ДЕВЕТ ПРИНЦИПА НА ПЕЧЕЛИВШИЯ БИЗНЕС

МАРКЕТИНГ

Истинските клиенти не се появяват, те се създават.

• Принцип 1 – нищо не се случва преди първата продажба
• Принцип 2 – има добра сделка, когато тя е такава най-малко за две страни
• Принцип 3 – разширявай бизнеса геометрично

ПРОИЗВОДСТВО

Бъди експерт по същество в своя бизнес.

• Принцип 4 – осигуряване на комуникация
• Принцип 5 – усъвършенстване на вътрешните процеси
• Принцип 6 – прави това, което ти се отдава и го усъвършенствай

СЧЕТОВОДСТВО

Платежоспособност? Печалба, това е отговорът.

• Принцип 7 – сash flow, сash flow, сash flow
• Принцип 8 – познавай своя бизнес
• Принцип 9 – планирай за утре

ПИРАМИДА НА ПОЗНАНИЕТО

The Wisdom Pyramid (Source is W. Edwards Deming, in some of his quality work done after World War II.)

Данни – цифрово обяснение на дейностите

Информация – събиране на данни в използваеми количествени или качествени форми, вероятно някои и групирани в справки

Умения – интерпретиране и анализ на информацията и прилагането й в реални постановки

Познания – интуиция, базирана опита от прилагане на информация

Приложими изводи

• Идентифициране на силните и слабите страни на всяка от трите основни бизнес функции – Маркетинг, Производство, Счетоводство – от гледна точка на всяка фирма и в контекста на общите планове;

• Определяне позициите в пирамидата на познанието на всяка фирма и в контекста на общите планове как се прилага и как ще се прилага за всяка бизнес функция

• Определяне как да се получават акуратни и текущи данни и информация, на която ще се основават решенията. Налична ли е информация и как ще се развиват уменията и познанията

Принцип 1 – нищо не се случва преди първата продажба

• Всички активи трябва да се ангажират в процеса на продажбите. Всеки следва да има пазарно ориентирано съзнание. Всеки служител трябва да бъде привлечен в процеса на продажбите по някакъв начин. Ако тя или той не са ангажирани пряко с този процес, то те трябва да подпомагат някой, който е ангажиран с това;
• Sales training е съществено необходим. Въпрос на преценка е при кой и как ще се развиват отделни техники на продажбите, но включително администрацията и производствения състав следва да бъде приобщен и да се създават условия, които да напомнят, че продажбите водят към бизнес преуспяване. Целта е увеличаващи продажби всеки ден;
• Всеки клиент е уникален. Това, което работи при един, може да не работи с друг;
• Какво купуват клиентите;
• Коя и коя ще бъде на продаваната „линия”. Кой продукти имат най-голям gross margin? Как тези печеливши продукти се продават, съпоставени с други. Кои от продуктите са финансирани?
• Каква е цената на продажбите.

Принцип 2 – има добра сделка, когато тя е такава най-малко за две страни

• Има добри сделки за нашия бизнес, но не и за нашите клиенти. Могат да се извлекат ползи от краткосрочни печалби, но това може да доведе до вреди в дългосрочните отношения с клиентите. Например, намаляване на качеството, без да се намалява цената.
• Всеки клиент има различни нужди. Трябва да се търси гледната точка на клиента.
• Основните мотиви на клиентите са здраве, богатство и щастие. Често може да се чуе като израз време, пари и душевно спокойствие.
• Продажбите трябва да са печеливши, но те трябва да отговарят и на нуждите на клиентите. В това трябва да има баланс.

Принцип 3 – разширявай бизнеса геометрично

• Ако бизнеса не се развива, той умира. Той се развива, основавайки се на правила, а не на случайности. Например, един от основните подходи:
  • Продажби на съществуващи продукти на съществуващи клиенти
  • Продажби на съществуващи продукти на нови клиенти
  • Продажби на нови продукти на съществуващи клиенти
  • Продажби на нови продукти на нови клиенти
  • Задържай текущите си клиенти. Политика по следпродажбен сервиз. Развивай концепцията за клиентска лоялност в всички. Отношенията трябва да се развиват последователно и навреме.
  • Намиране на нови клиенти. Кампании по продажбите.
  • Разработване на нови продукти. Маркетингови проучвания.
  • Измервай и управлявай вложените ресурси – CRM и Счетоводство.

Производството                                            профит център на бизнеса

Важна част от причините за организиране на ефективното производство се намират извън чисто технологичните схеми.

Например,

Принцип 4 – осигуряване на комуникация

• Контакти  
  • инцидентен контакт.  
  • Неформални контакти., периодични обявления и т.н.
  • Формални контакти. Седмични заседания, веднъж в годината и предварително планиран финансов преглед, показващ мястото на компанията и плановете за бъдеще.

• Търсене на принос от всички служители.

• Ясни послания и указания

Принцип 5 – усъвършенстване на вътрешните процеси

• Констатиране на проблем – план за решение – изпълнение на плана
• Собствена база данни и информация от Счетоводството в помощ при решаване на инцидентни проблеми
• За системно усъвършенстване на вътрешните процеси е необходима пълна счетоводна система
• Benchmark

Принцип 6 – прави това, което ти се отдава и го усъвършенствай

• Търси критичните стратегически въпроси от своите служители, клиенти и анализатори
• Постоянно проверявай каналите на доставка и търси по ефективни
• Може би двама участват, може би двадесет или повече, но това което е важно да се направи е правилното нещо, с правилните хора, по правилния начин и в точното време.

Всеки бизнес се нуждае от експерт по печалбата. Този експерт може, но не е задължително да е от отдел „Счетоводство”, но информацията, която е обект на анализ за печалбата дефинитивно идва счетоводната система.

Cash-based accounting system – счетоводна система, при която продажбите се регистрират при постъпление на парите и разходите се отразяват, когато са изплатени.

Accrual-based accounting system – счетоводна система, при която продажбите се регистрират при тяхното възникване, без значение кога ще се получат постъпления по тях. За опростяване на изложението може да се приеме същото и за разходите.

Принцип 7 – сash flow, сash flow, сash flow

• Управление на паричния поток
  • При счетоводна система основана на принципа на начисляването, може да няма cash, но да показва голяма печалба. може да живеем в един свят, а да мечтаем в друг. Бързо развиваща се компания дава възможност на клиентите си срокове за разсрочено плащане. В същото време доставчиците не са склонни дълго за постъпленията си, както и служителите няма да пропуснат деня на заплатите си. Бизнесът може да има cash и въпреки това да е в процес на фалит. Паричния поток следва да се управлява по най-подходящия начин.

Незабавно приложение

• Принцип 1 – нищо не се случва преди първата продажба
• Принцип 4 – осигуряване на комуникация
• Принцип 7 – сash flow, сash flow, сash flow

Междинно приложение

• Принцип 2 – има добра сделка, когато тя е такава най-малко за две страни
• Принцип 5 – усъвършенстване на вътрешните процеси
• Принцип 8 – познавай своя бизнес

Дългосрочно приложение

• Принцип 3 – разширявай бизнеса геометрично
• Принцип 6 – прави това, което ти се отдава и го усъвършенствай
• Принцип 9 – планирай за утре

Счетоводните разходи за провизии на задължения не се признават за данъчни цели в годината на тяхното отчитане, а в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение (чл.38, ал.1 и 2 ЗКПО).

Добре е да се има предвид, че при определяне на данъчният финансов резултат, счетоводният финансов резултат се намалява с отчетените приходи, съответно със сумата, с която са намалени отчетените разходи, по повод на призната провизия (чл.38, ал.3).

БИЗНЕС РЕШЕНИЯ И ПЕЧАЛБА

Съществуват три основни групи бизнес решения, които водят до печалба и благосъстояние: финансово-счетоводни, маркетингови и производствени.
В основата на финансово – счетоводните решения е разбирането за единствения възможен начин за печалба, по принцип – трансформацията на стойността намираща израз в нейните две проявления – активно и пасивно. От тази гледна точка, не може да има нито производствени, нито маркетингови решения, без да има съпътстващи финансови решения или това е основната група решения, които не могат да бъдат избегнати. В крайна сметка и производствените и маркетинговите бизнес решения, намират своето отражение в счетоводния баланс и финансовите отчети на фирмата и не могат да съществуват самостоятелно, без взаимовръзка с определени финансово-счетоводни решения. Това е единствената група решения, която е независима от другите такива групи (маркетингови и производствени)
Маркетинговите решения са насочени към пазара, като външна среда за организацията и до голяма степен са зависими от пазара и от финансовото състояние на компанията.
Производствените решения са най-зависимата група решения, защото се влияят както от пазара, така и от финансовите възможности на фирмата, т.е. от другите две групи решения.
КРАТЪК ВЪПРОС И КРАКЪТ ОТГОВОР

ВЪПРОС: „КАК СЕ ОБРАЗУВА ПЕЧАЛБАТА” ?
ОТГОВОР: „ТРАНСФОРМАЦИЯ /ПРЕОБРАЗУВАНЕ/ НА СТОЙНОСТТА”

Всички подходи към натрупване на благосъстояние и печалба се свеждат до прилагането на един единствен начин за това – трансформация на стойността (активите и пасивите) ! Запомнете това – НЯМА ДРУГ НАЧИН!
Финансово-счетоводните решения са онази група бизнес – решения, чиято цел е трансформацията (преобразуването) на стойността (активите и пасивите), чрез използването на разпределителни парични отношения (разчети, пари и парични еквиваленти).

„Каквото е кръвта за човешкия организъм, такова са парите за една фирма”
(проф. Коста Пергелов)

ПРОЯВЛЕНИЯ НА СТОЙНОСТТА, СТОЙНОСТ НА ПАРИТЕ ВЪВ ВРЕМЕТО И ФИНАНСОВО – СЧЕТОВОДНИ РЕШЕНИЯ

Парите са всеобщ относителен еквивалент и измерител на стойността (основна функция). Тяхното най-важно свойство е възможността да бъдат лесно и бързо трансформирани в стоки или услуги, т.е, чрез тях да се задоволяват потребности. Друго тяхно фундаментално свойство, за което ще стане въпрос малко по-надолу, е способността им да променят своята стойност във времето.
Най-общо казано, парите са универсален ресурс, който позволява да се задоволяват нужди и постигат цели.
Стойността има и други измерения освен паричното измерение: материално-веществено, трудово и разчетно. Ако трябва да се обобщи стойността има и две проявления: активно и пасивно.
Както вече споменахме, единственият начин за печалба е трансформирането на стойността. През еволюционни периоди на бизнес организмите, тази трансформация на парите е протичала по различен начин:

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПАРИЧНОТО ПРЕОБРАЗУВАНЕ:

Стойността на активите и пасивите във времето се променя, поради свойството им да се авансират, т.е да се използват като капитал. Стойността има и много други характеристики….
Управлението на стойността се свежда най-общо до вземане и реализиране на финансово-счетоводни решения.
Счетоводството и финансите са тази група бизнес процеси, които произвеждат финансово-счетоводни решения.
В основата на финансово-счетоводните решения стоят разчетните и парични отношения, във връзка със съществуващи активи и пасиви.
Ако определени пари (активи и пасиви) не бъдат използвани по рационален начин, тяхната стойност във времето се намалява.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА СТРУКТУРАТА НА АКТИВИТЕ И ПАСИВИТЕ?

Всяка стопанска операция и ситуация има стойностно /парично/ изражение, отразено чрез системата от счетоводни сметки. Информацията от елементите на счетоводните сметки – дебитни и кредитни салда и обороти се представя в счетоводните отчети, които служат освен за данъчни цели, също и за целите на бюджета, анализа и контрола.
Съществуват два основни типа счетоводни отчети – такива, които отразяват статичното проявление на стойността и такива които представят нейното динамично проявление. Към първият тип отчети се отнася Счетоводния баланс, а към вторият тип – Отчета на приходите и разходите и Отчета на паричните потоци. Разгледано по този начин, Счетоводният баланс представлява своеобразна „снимка” на финансовото състояние на фирмата.
Счетоводният баланс е система от счетоводни /балансови/ сметки, които показват структурата на активите и пасивите на фирмата. Тази дефиниция дава отговор на върпосите „Защо е важен счетоводния баланс?” и „От какво се състои баланса?”, но изисква някои уточнения. Първо финансовото състояние на фирмата се показва най-ефективно чрез структурата на активите и пасивите, както и финансови показатели, образувани от активи и пасиви. Второ, за правилното разбиране на понятията актив и пасив, трябва да се има предвд следното:
Освен статично и динамично проявление, паричната стойност притежава и т.нар. активно-пасивно проявление.
Активът е ресурс /средство/, притежаван или контролиран по друг начин от фирмата, от който се очаква икономическа изгода. В зависимост от своя материално – веществен характер, активите се разделят на материални и нематериални. В зависимост от своя срок на употреба, активите биват краткотрайни и дълготрайни. От своя страна, дълготрайните активи биват амортизируеми и неамортизируеми. /Например „земите и терените” са дълготраен актив, но не са амортизируем актив/.
Пасивът е едновременно задължение и източник на ресурс/актив/ и изразява произхода на паричната стойност, фигурираща в актива на баланса. В зависимост от своя произход, пасивите се подразделят на собствени привлечени, а според своята срочност се дефинират като краткосрочни и дългосрочни.
Много често собственият капитал е разглеждан като отделна категория в баланса, но по своята същност той е пасив, защото се интерпретира като „задължение на предприятието като юридическо лице към неговите собственици”
Финансовият резултат е друга категория пасив, чието възникване поражда задължение за разпределение
В счетоводния баланс, общата сума на активите е равна на общата сума на пасивите и това условие гарантира правилност на текущата счетоводна отчетност. Базата за съставяне на счетоводен баланс представляват крайните салда по счетоводните сметки на фирмата. Съществува изискване за стойностна връзка между начален и краен счетоводен баланс , т.е. крайните салда на счетоводните сметки от предходният отчетен период следва да са точно равни на съответните начални салда за текущия отчетен период.
Структурата на активите и пасивите е не само съвкупност съвкупността на тези елементи в баланса на предприятието, а също така и тяхната взаимосвързаност.

Изводи:
 Структурата на активите и пасивите еднозначно определя функционирането на една бизнес единица.
 Стойността може да се увеличава или намалява само чрез трансформиране на активите и пасивите от един вид в друг, като се приложи един или друг модел от четирите типа на балансови изменения:
• Увеличаване на стойност в актив/и срещу намаляване на стойност в актив/и – трансформация в актива на баланса
• Увеличаване на стойност в пасив/и срещу намаляване на стойност в пасив/и – трансформация в пасива на баланса
• Увеличаване на стойност в актив/и срещу увеличаване на стойност в пасив/и – увеличаване на актива, срещу увеличаване на пасива на баланса
• Намаляване на стойност в актив/и, срещу намаляване на стойност в пасив/и – намаляване на актива, срещу намаляване на пасива на баланса
 Качествена е тази трансформация на активите, която поражда ръст, едновременно в актива и собствения капитал на фирмата.

ЗАЩО ПРИХОДИТЕ НЕ СА ПАРИ?
Докато счетоводния баланс показва резултата от стопанската дейност, то Отчета на приходите и разходите показва произхода на този резултат – кои елементи /приходи и разходи/ са го формирали, заедно с техните стойностни значения. Счетоводната печалба е именно печалбата, посочена в Отчета за приходите и разходите. Това е т.нар. печалба преди преобразуване, за целите на данъчното облагане.
Приход е всяко увеличение на икономическата изгода, а разхода е всяко нейно намаление.
Паричните потоци са входящи и изходящи парични постъпления, съответно плащания, с изключение на онези такива, които са свързани с паричен трансфер между банкови сметки на фирмата или между каса и банкова сметка на предприятието.
Нужно е да се отбележи, че съществува голямо разминаване между приходи, разходи и парични потоци. Приходите и разходите имат значение най-вече за целите на данъчното облагане – за образуване на счетоводната печалба, която е основен елемент на данъчният финансов резултат. Освен това, детайлизирането на приходите и разходите е много важно за целите на финансовият анализ. Това което е от голямо значение е, че не всяко постъпление е приход и не всяко плащане е разход . Долупосочената таблица илюстрира някои от по-честите случаи на разминавания между стойностите в Отчета на приходите и разходите и Отчета на паричните потоци:

В практиката често се случва едно предприятие да регистрира счетоводна печалба и данъчен финансов резултат – загуба или обратното: счетоводна загуба и данъчна печалба. Също така, често се постига положителен счетоводен резултат /печалба/ и отрицателен паричен поток или счетоводна загуба и положителен паричен поток. Поради тези причини, счетоводната печалба или загуба НИЩО НЕ ЗНАЧИ, ако не бъде съотнесена към други икономически показатели, в следствие на което да се разкрият връзки и зависимости между резултата и причините за неговото формиране. Така например, една печалба от 500 000 лева може да е смехотворен резултат, ако срещу нея са вложени 500 000 000 и най-бързото пресмятане на подобен резултат е сравнението на рентабилността на средствата /500 000 000/, вложени в срочен банков депозит за 1 година и рентабилността на същите средства на база на горепосоченият финансов резултат /500 000/. Ако допуснем, че кредитната лихва по срочен депозит за една година е 6% средно, в горепосоченият случай се получава следната проста сметка:

Рентабилност на база инвестиран капитал = (печалба : / инвестиран капитал) x 100 = 500000/500000000 = 0,1%

От горепосоченият пример е видно, че получената печалба в размер на 500 000 лв с възвръщаемост 0,1% при инвестиран капитал 500 000 000  е несъпоставима с алтернативната печалба при едногодишен срочен депозит с възвръщаемост 6%, а именно: 30 000 000 лева. При това, за норма на възвръщаемост по базисен инвестиционен модел, обикновено се залага лихвеният процент по срочни депозити като минимална рентабилност.

ПЛАНИРАНЕ И БЮДЖЕТ. ФИНАНСИРАНЕ, ИНВЕСТИРАНЕ И РИСК

Планирането е една от четирите основни управленски функции (планиране, организиране, мотивация и контрол) и нейното значение е водещо за мениджмънта, без да се игнорират останалите процеси. Без планиране, няма последователност и насоченост на действията, те биват хаотични и с неясни резултати

Всяка стопанска дейност има своя цел, насоченост, някакъв резултат, който я осмисля.  В съвремени условия, без планиране е немислимо да се постигат каквито и да било стопански цели. Нещо повече, планирането е една от четирите основни управленски функции, за които стана на въпрос /планиране, организиране, мотивация и контрол/ и нейното значение е водещо за мениджмънта, без да се игнорират и останалите процеси. Не случайно, банките отпускат корпоративен кредит срещу предоставяне на бизнес план и приложени счетоводни отчети.  Планирането е процес, насочен към бъдещето. Той съдържа в себе си отговори на два въпроса: „Къде сме?” и „Къде искаме да бъдем?” Отговорът на първият въпрос е заложен във финансово – счетоводните отчети на фирмата. Този отговор, заедно с отчитането на потенциалните възможности и съществуващите опасности, дава отговор на вторият въпрос.

Бюджетът, наречен още финансов план е техническият начин за финансово планиране.От своя страна, основният бюджет се разделя на няколко отделни бюджета, според обектите на планиране които обхващат. Разбира се, при определена информационна /финансово – счетоводна/ организация, няма никаква пречка за бюджетиране на всяка една бизнес функция, но предвид тяхното значимо количество, достатъчно, за целите на настоящия материал, е да разгледаме само най-значимите модели, от процеса на бюдетиране. Основните бюджети биват:

• Бюджет на производството /обслужването/
• Бюджет на маркетинга и продажбите
• Бюдет на логистиката и стоково-материалните активи
• Бюджет на административните дейности
• Бюдет на паричните средства

Всеки финансов план или бюджет представлява конфигурация на  елементите от Счетоводните отчети /подходящи счетоводни сметки/, в зависимост от насоката на бюджета и очаквани парични стойности, записани срещу тях. Ето посочени няколко примерни модела за горепосочените бюджети, на базата на примерни счетоводни

Така представено, бюджетирането сигурно изглежда много елементарно, но трябва да се има предвид , че по-трудоемка е не представянето на някакви цифри в горепосочените таблици , а доказателствената част към тях, която е съставена от множество приложения – освен счетоводните отчети, също и статистически величини като трендове и тенденции по видове показатели, както и т.нар. „лимитиращ фактор” за всяка представена стойност, резултати от маркетингови и пазарни проучвания, основните допускания при изграждането на модела, рисковете, изразени по съответният математически начин /коефициенти на вариация, обосновани очаквания  и други методи за оценка на риска/, очакваните изменения и тяхните стойности.

Важно е да се знае, че при процеса на бюджетиране винаги се използва количественият измерител на стойността, например – прогнозен брой продадени единици, прогнозен брой доставки прогнозен брой машини и т.н, но всички количествени значения се преобразуват в стойностни и по този начин се използва основната функция на парите: „всеобщ еквивалент и измерител на стойността”. Това позволява да се сравняват и оценяват различни по-същество бюджети и  алтернативи и проекти.

Ето защо, съществува необходимост от детайлизация на горепосочените общи рамки на бюджетите. Първата стъпка към това е съставяне на модел, който позволява да се проследи пътя от първоначалните „сурови” данни към стойностите, фигуриращи в горепосочените схеми. Долупредставената таблица илюстрира един възможен модел за реализиране на подобен процес:

Нека разгледаме атрибутите на  горепосочената таблица от К1 до К10.

К1 представлява наименованието на съответният бюджетен елемент, който се анализира.

К2 е отчетеното количество от съответния бюджетен показател през предходният отчетен период

К3 е средно-месечното количество на бюджетния елемент като отношение между К2 и числото 12, съответстващо на 12 месеца през предходната отчетна година. В случаите, когато се вземе решение за разширяване на базата за анализ повече от 12 месеца /един стандартен финансов период/, това число може да е различно от 12, но равно на броя на месеците от разглеждания период.

К4 е коефициента на вариация, който се определя чрез използване на статистически методи за измерване на отклонение. Този коефициент се счита за един от най-точните измерители на риска и неговото изчисляване е разгледано подробно в т.ІІІ. 6 от съдържанието на настоящият наръчник.

К5 е среден темп на прираст. Той е осреднен показател, представен най-често на месечна база.

Темпа на прираст е статистически метод за измерване на скорост на развитие. Чрез този показател се характеризира относителния прираст на изучаваното явление в статистически динамичен ред. Той е величина, която изразява увеличението или намалението на изучаваното явление спрямо базата за сравнение, приета за 1 или 100. Долупосочената формула служи за изчисляване на базисен темп на прираст:

ТП = ((ФРБЕ – РБЕОБП)/РБЕОБП)) x 100, където:

ТП – темп на прираст,

ФРБЕ – фактически размер на бюджетния елемент,

РБЕОБП -  размер на бюджетния елемент през определен за база период

К6 – лимитиращата стойност е величина, определена от т.нар. „лимитиращ фактор”, т.е тази стойност на определен бюджетен елемент, която посочва неговият лимит, поради мащабите на стопанската дейност през бюджетния период. Факторите, които лимитират една стопанска дейност могат да бъдат много, но най – важните от тях са: продажби, доставки и финансови средства. Размерите на тези лимитиращи фактори се определят най-вече от три неща:

1.способността на фирмата да прониква на пазара – водещ критерий за лимитиране!

2.наличието на стоки /материали/. При производствените предприятия тук се включва и способността на фирмата да произвежда стоки или материали, т.е производствените мощности, както и наличието на определен вид квалифициран труд.

3.наличието и достъпа до финансови средства.

К7 – очакваното месечно количество се образува от взаимосвързаното отношение на елементите от К3 до К6, пречупено през призмата на субективната преценка на съставителите на бюджета или:

К7 = (К3 – К4 + К5) < К6

К8 = К7 х 12 месеца

К9 – паричното значение на единица количество може да бъде единичната продажна или доставна цена и т.н.

К10 = К8 х К9

Когато става въпрос за антикризисни бюджети и планиране, най-болезнените моменти са свързани с прогнозиране на измененията в заложените стойности.  Финансовите показатели са особено тясно свързани с планирането и осъществяването на две групи промени: промени в системата на стопанската дейност и промени в начин на действие на съществуващата система на стопанска дейност.

Финансирането и инвестирането са двете основни функции на финансите, чиято реализация е свързана с два типа решения:

• Решения за избор на най-рентабилен инвестиционен проект и
• Решения за избор на най-изгодно финансиране по конкретен инвестиционен проект

Тези процеси са подробно детайлизирани в специализираната финансова литература. Основното при тяхното анализиране е да се сравняват и оценяват различните варианти за цена на финансиране и цена на инвестиране. За целите на настоящият материал, ще изтъкнем само, че методите за оценки на финансови и инвестиционни варианти се свеждат до употребата на две основни формули:

1.обща възвръщаемост = печалба / инвестиран капитал и

2.Нетна настояща стойност – разгледана по-долу.

Финансирането е осигуряването на парични средства посредством краен брой решения за това, които се свеждат до решения свързани с увеличение на привлечените средства /най-често банкови кредити или емитиране на облигации и други дългови инструменти/ и такива, свързани с увеличение на собствения капитал – увеличяване на дялови участия и емитиране на акции. При тази група решения, водещият принцип е да се ползват кредити и дългови инструменти до минимално необходимия размер, за максималният възможен срок на изплащане. Това облекчава оперативните парични потоци, отнасящи се към настоящето, макар и за сметка на по-висока обща цена на кредита. Този процес е особено важен, но също така и по-лесен за анализ и преценка в сравнение с другия процес – инвестирането. Ето защо, ще акцентираме върху процеса на инвестиране, който е по-сложен и по-проблематичен при избора.

Докато финансирането е осигуряване на средства, инвестирането представлява процес на тяхното изразходване, свързано с избор на инвестиционен проект при съществуващи алтернативи. В практиката съществува отдавнашен спор по отношение на това кое е първично и кое вторично – финансирането или инвестирането, но той е също толкова смислен, колкото и отговорът на въпроса „Кое е първо – кокошката или яйцето?”

За да може да се направи избор между два инвестиционни проекта, това което е нужно, е да се съпоставят сравними величини. Това поражда необходимост от уеднаквяване на проекти с различни срокове на изплащане във времето. Въпросното уеднаквяване се извършва чрез използването на парите като всеобщ еквивалент. По-конкретно,  това се постига с метода на нетната настояща стойност /ННС/, който служи за оценка на различни по време инвестиционни проекти. Само ще споменем, че има множество методи за оценка на инвестиционни проекти, по-простичките от които са индексът на обща рентабилност (възвръщаемост) = очакван доход / инвестирана капитал или т.нар. „срок на изплащане” = (инвестиран капитал х  n-броя години) / очаквана абсолютна възвръщаемост за n-броя години.

Най-общо, методите за оценка на инвестиционни решения се делят на статични и динамични. Статичните методи за оценка на проекти не отчитат стойността на парите във времето, което е сериозен недостатък.  Те са подходящи за сметки „на око”, но при тях липсва уеднаквен критерий за оценката на даден инвестиционен проект, предвид разликите в различното време на действие на различните инвестиционни проекти.

Най-широко разпространен и с най-голямо практическо приложение сред динамичните методи за оценка на инвестиции е методът на нетната настояща стойност. При него се установява дали сумата на дисконтираните нетни парични доходи за целия срок на икономически живот на проекта превишава сумата на дисконтираните парични разходи. Формулата за изчисляване на този показател, съдържа повече от един паричен поток и има следния вид:

или:

Където:

NPV – нетна настояща стойност

Сn – очакван доход през година n

r – очаквана норма на възвръщаемост, обикновено се залага среден лихвен процент, по кредитна лихва за пари на депозит, равностойни на Сn за период от 1 година.

Co – Инвестиран капитал

В горепосочената формула основно значение има употребата на т.нар. „дисконтов фактор”

Дисконтов фактор = , с който се дисконтират /намаляват/ бъдещите парични потоци, при определяне на нетната настояща стойност

Дисконтовият фактор показва ефектът, с който ще се намали очакваният доход /Cn/ за съответния инвестиционен период /n/, в резултат на очакваната норма на възвръщаемост /ливха – r/

Когато:

NPV>0 – проектът е приемлив

NPV<0 – проектът се отхвърля

NPV=0 – проектът е на границата изгоден/неизгоден и е необходим

допълнителен анализ.

Между два съпоставими проекта, се приема този проект, чиято нетна настояща стойност е най – висока.

РИСК

Рискът е съпътстващо живота и бизнеса явление и се отъждествява с вероятността от настъпването на определено негативно събитие. Съществуват три основни вида бизнес риск – пазарен, финасов и валутен. Пазарният риск представлява вероятността от нереализиране на планираните продажби. Финансовият риск обикновено се свързва с увеличаване на лихвата по кредити, а валутният – от колебания във валутни позиции. Съществуват много фактори /вътрешни и външни/, които влияят на рисковият компонент на бизнеса – политическата обстановка, пазарната, валутна и кредитна политика, световната икономика и еластичността на страната ни от нея и друи. Нужно е да се знае, обаче: „БЕЗ РИСК, НЯМА ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ”. Онова, което обосновава печалбата на инвеститорите и корпоративните облекчения при данъчното облагане на фирмите, в сравнение със същото на физическите лица е именно поетият риск и отговорност на бизнеса.

Съществуват много математически и статистически модели за оценка на риска, но истината е, че риска няма точна измеримост. Все пак, най-практичният и разбираем метод за оценка на риска е чрез коефициента на вариация – статистически метод за оценяване на разсейване, изразен чрез следната формула:

За да обясним дисперсията, е нужно да разберем какво е стандартното или средно – квадратичното отклонение /S/:

Дисперсия =

За по-голяма преледност и разбиране, може да се разгледа следната примерна таблица:

В случай, че се представят в подобен вид, данните са лесни за свеждане до формулите за вариация, защото всички нейни елементи присъстват в талицата.

Разбира се, връзката между риска и бюджетирането, във всички негови проявления – финансиране, инвестиране, изпълнение и контрол е очевидна и неизбежна, но бюджетирането има и оперативен характер, който е изключително важен.

Бюджетирането като процес обхваща и двете основни функции на финансите: финансиране и инвестиране. Когато един бюджет се променя, а това се случва винаги, могат да се обобщят два основни типа промени промени:

• Промени в системата на стопанската дейност
• Промени в начина на използване на съществуващата система за стопанска дейност.

Промените в системата на стопанската дейност имат фундаментален характер и са струкуроопределящи за организацията. Обикновено засягат всички нейни подсистеми – дълготртрайни активи, персонал, логистиката и пазарната ориентация. Това преструктуриране има най-съществено значение при производствените предприятия, защото те са особено чувствителни към промените. За подобен тип промени са необходими професионални интервенции на всяко едно ниво. Всяко мениджърско действие без нужната компетентност може да доведе до изключително тежки социално-икономически последствия за стопанската единица, хората, които са част от нея, а в някои случаи, дори и пазара като цяло. Подобни действия приличат на самолечение при тежка двустранна бронхопневмония, когато пациентът предпочита да слуша баба си вместо да отиде на лекар… Въпреки това, в условията на финансова и пазарна криза, в много случаи подобни промени са наложителни и тяхното отлагане е свързано с големи щети за едно предприятие. В такива случаи идва на помощ т.нар. „метод на нулевия бюджет”, в основата на който стои разбирането, че в условия на криза, е нужно бизнес единиците да определят своето поведение само и единствено според текущата (краткосрочна) ситуация. Това означава, без никакви сантименталности, да се извърши следното:

• Разделяне с всички дългосрочни очаквания и насочените към тях инвестиции
• Съкращаване на структурата и най-вече на тези нейни части, които са зависими от обемите на производството и продажбите (човешки ресурси, дълготрайни материални активи и материални запаси)
• Оптимизиране на оперативните парични потоци

Промените в начина на използване на съществуващата система на стопанска дейност обуславят по-разпространената група от способи за оптимизация на работата и резултатите.  Независимо от това дали ще се осъществява или не пъврата група промени – „промени в системата на стопанската дейност”, този тип промени са задължителни за всеки грамотен мениджмънт в условия на финансова криза.

Съществува широка гама от възможности за повишаване на ефективността на оперативните парични потоци.

НЕ ПРАВЕТЕ ВСЯКАКЪВ БЮДЖЕТ, НАПРАВЕТЕ ДОБЪР БЮДЖЕТ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

Всяка една стопанска операция съдържа задължително разчетни отношения (вземания и/или задължения) и пари, т.е:

СТОПАНСКА ОПЕРАЦИЯ   =  РАЗЧЕТИ  +  ПАРИ

Разбира се в повечето случаи има и други елементи към горепосочената схема, но винаги присъстват разчети и пари, например:

СТОПАНСКА ПЕРАЦИЯ  = ПРИХОДИ + РАЗЧЕТИ + ПАРИ,  или:

СТОПАНСКА ОПЕРАЦИЯ = РАЗХОДИ + РАЗЧЕТИ + ПАРИ, или:

СТОПАНСКА ОПЕРАЦИЯ = АКТИВИ + РАЗЧЕТИ + ПАРИ, или:

СТОПАНСКА ОПЕРАЦИЯ = ПАСИВИ + РАЗЧЕТИ + ПАРИ

Съществуват стопански операции, където пари отсъстватат, но това е възможно само и единствено, ако операцията се разглежда едностранно, т.е. ако се игнорира една от страните в стопанския процес и т.н.

Вместо да се правят отделни бюджети на различни елементи от счетоводния баланс и отчета за приходи и разходи, при положение, че различните фирми имат различни балансови сметки, ние предлагаме да се прави бюджет на паричните потоци, за случаите на тяхното възникване, т.е, срещу съответните разчети, които ги пораждат.

Паричните потоци биват две големи групи – входящи и изходящи. От друга страна, съществува голямо разнообразие в тяхното вътрешно-групово разделение, но за да се направи адекватен бюджет на паричните потоци, непременно трябва да се има предвид следната класификация:

ОСНОВНИ ВХОДЯЩИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ:

‘> Постъпления от продажби  

> Постъпления от финансови операции

ОСНОВНИ ИЗХОДЯЩИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ:

‘> Цена на възстановяване на труда  

> Цена на възстановяване на активите

‘> Цена на възстановяване на капитала

> Данъци и осигуровки

Съществуват множество модели за бюджети на паричните потоци, но ако търсите добър модел на парични потоци, прегледайте останалите материали в настоящият сайт.

Данъчни временни разлики, с характера на разходи по неизползвани (некомпенсируеми) отпуски и разходи за осигуровки, свързани с тях

Разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите за осигуровки свързани с тях, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (чл.41, ал.1 ЗКПО), а в годината, през която отпуските реално са изплатени (частта на разходите за възнаграждения) на персонала до размера на неизплатените отпуски и в годината, в която осигуровките, реално са внесени (частта за разходите за осигуровки) – чл.41, ал.2 и 3 ЗКПО.

Данъчният финансов резултат се определя като счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата с която са намалени счетоводните разходи, във връзка с неизползваните отпуски (чл.41, ал.4 ЗКПО)

Случаи, при които подобни разходи се признават за данъчни цели в отчетният период:

• при разходи по отпуски и свързани с тях осигуровки, чието отчитане води до намаляване на счетоводният финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане(чл.41, ал.5 ЗКПО)

• при разходи, които водят до намаляване на счетоводният финансов резултат в година, различна от годината на счетоводното отчитане на отпуските и осигуровките, когато те не са платени към 31 декември на годината, в която е намален СФР (Чл.41, ал.6)

• при компенсируемите отпуски и осигуровки, свързани с тях, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на данъчен амортизируем актив (чл.41, ал.7)

Както вече споменахме, този бюджет има два аспекта – единият, който е разгледан в предходната глава, е насочен към промени във вече съществуващата система на стопанската дейност; Неговото приложение е болезнено за всяка една организация, но много често то е т.нар „необходимо зло”, което е нужно за оцеляването на фирмата. Вторият аспект на този бюджет е свързан с промени в начина на функциониране на оперативно ниво и е с по-широко приложение. И при двата аспекта на нулевия бюджет е особено важно да се разделим със сантиментите: дългосрочни очаквания и инвестиционни проекти, междуличностни отношения и сантименталност към вече съществуващи активи, изискващи разходи за поддръжка.

Тук ще разгледаме само основните групи антикризисни мерки, свързани с вторият аспект на нулевия бюджет, а именно:

• Рефинансиране на текущи кредити, в случаите когато това е изгодно. В условията на криза целта на подобно рефинансиране е да се намалят максимално месечните вноски по кредитите, най-често чрез увеличаване на срока им.

• Избягване на инвестиции в дълготрайни материални активи, а в случаите когато такива са необходими – препоръчваме да се наемат, в т.ч и използване на лизинг.

• Предоговаряне на задължения с доставчици с цел да се увеличат във времето плащанията по доставките, както на стоки, така и на услуги. Обикновено това води до увеличение на цената, но не бива да се забравя принцип № 1 във финансите: „1 лев днес струва повече от 1 лев утре”.

• Избягване на аванови плащания и договаряне на такива с доставчиците.

• Ориентиране на логистиката към „антизаскладяване”, т.е, складовите наличности да се сведат до абсолютния минимум, но все пак достатъчно, за да функционират производството и продажбите.

• Повишаване на ликвидността, чрез оперативни покупки на по-бързооборотни стоки и намаляване на покупките на по-бавнооборотните стоки.

• Намаляване на разходите за реклама и консумативи, външни услуги и командировки до възможния минимум.

• „Замразаване” на финансирането по оперативни проекти, в случаи когато това е възможно. При това е нужна внимателна преценка на резултатите от подобни действия.

• Намаляване на разходите за заплати чрез използване на външни услуги /outsourcing/, когато това е възможно и по-изгодно, както и търсене на възможности за временно спиране на трудови функции от които няма спешна текуща необходимост; търсене и преценка на възможности за намаляване на работното време или работа от разстояние, при по-ниски възнаграждения. Подобни действия следва да се правят паралелно с внимателен анализ на пазара на труда и конкурентноспособността на трудовите възнаграждения и условия.

• Увеличаване на събираемостта на вземанията от клиенти чрез редица действия като: минимизиране на плащанията по банков път, за сметка на кешовите плащания; ускоряване на оперативния счетоводен анализ по справки за вземания от клиенти и учестяване на кореспонденцията по този повод с клиентите, напомнителни и уведомителни писма, предоговаряне на отношения /когато това е изгодно/ следвайки принципа: „по-добре да се получат по-малко пари днес, отколкото несвоевременни пари”; анализ на възможности за бартерни сделки.

• Търсене на възможности и стимули за авансови постъпления по договори за извършени от фирмата доставки на стоки и услуги.

• Опериране с част от свободните пари чрез влагането им в краткосрочни банкови депозити /на принципа на диверсифицирания портфейл/, защото когато има финансова криза и се рестриктира кредитирането с високи лихви по кредити, следва увеличение на лихвите по депозити. На по-голяма база се получават добри ефекти за бързо ориентиралите се лица в правилният момент. Много е важно обаче да се отбележи, че това може да е съпътстваща дейност, но не и такава, на която да може да се разчита абсолютно и трябва много добре да се преценяват рисковете – както кредитният, така и валутният, в случаите когато се оперира с валутни позиции.

Дотук споменахме 12 конкретни антикризинсни мерки, но най-общо, оптимизацията на оперативните парични потоци и финансовите ефекти може да се сведе до 5 насоки:

 Ефекти от управление на разчети с кредитори

 Ефекти от управление на разчети с доставчици

 Ефект от управление на разчети с персонала

 Ефект от управление на разчети с клиенти

 Ефект от управление на парични операции на банковия и останалите финансови пазари

Въпреки нуждата от рестриктивна фирмена политика, кризите са нормално явление и като такова, те имат временен характер. Като всеки един цикличен процес, кризата има свой мимимум и максимум на функция и е особено важно, от гледна точка на пазарната конкуренция, да се улучи подходящ момент за изпреварващи инвестиционни действия. Това е така, защото именно инвестициите са двигателя на една икономика и в частност на един пазар, където е казано: „оцеляват не най-силните, нито най-умните, а най-приспособимите и най-бързите”.

Нужно е също да се спомене че на следващите два аспекта на нулевия бюджет (преместване на критичната точка и кражба от бъдещето) е отделено специално внимание, като отделни готови решения, въпреки че те са елементи на модела на нулевия бюджет. Защо това е така, ще разберете като продължите да четете…

Критичната точка се намира на такова равнище на дейността, при което Общите приходи(TR) са равни на Общите разходи(TC) или TR =  TC, но за да бъде тя точно определена е необходимо да се изведе математическа зависимост, която да дефинира критичното равнище на продажбите.

За тази цел се анализират компонентите, които формират общите разходи и общите приходи и се представят зависимости между тях, чрез извеждането на следните еквиваленти:

TC = TFC + TVC, където TFC са общите постоянни разходи, а TVC са общите променливи разходи

TFC + TVC = P x X, където P e единичната продажна цена, а Х е брой единици

TVC = V x X , където V са променливите разходи за единица

TFC + ( V x X ) = P x X

CM = P – V, където СМ е Минимална печала за единица

СМR = (P – V) / P = (1 – V/P), където CMR е индекс на пределната печалба

Идеята е едни компоненти от уравнението да се представят чрез други (техни производни) и по този начин да се получи точно тази зависимост, която изразява критичните равнища. При това, нужно е да се разбира естеството на двата основни компонента, имащи отношение към крайният резултат, а именно: постоянните и променливите разходи.

• Постоянните разходи са тези, които са относително постоянни, по време на периода, за който се формира определена себестойност и не зависят от обема на производството или продажбите. Такива разходи са рекламата, застраховките, данъците и таксите за недвижими имоти, наемите, счетоводните услуги и заплатите, свързани с непрекият труд /за административен и ръководен персонал и всички постоянни заплати, необвързани с резултатите/
• Променливите разходи са разходите за пряк труд, материали и други разходи, които зависят от обема на производството или продажбите.

Анализирането на критичната точка съществува се базира на едно основно допускане – че Продажната цена за единица (Р) остава постоянна.

Най-общо, формулата за критичният обем на дейността е следната:

Х = TFC / (P – V) = TFC / CM

Когато търсим критична точка на дейността в парично изражение формулата ще придобие вида:

S = X x P, където S e обема на продажбите в парично изражение; Тази формула е еквивалентна на:

S = TFC / CMR =TFC / (1 - V/P)

Когато става въпрос за бюдетиране при очаквана печалба, е нужно да преценим критичният обем на продажбите при определена печалба, преди данъци, тогава, формулата ще добие вида:

Х = (TFC-NIBT) / (P – V) = (TFC-NIBT) / CM, където NIBT е нетна печалба преди данъци;

В случай, че желаем да установим критична точка на дейността, при определена печалба в парично изражение, то тогава формулата следва да бъде:

S = (TFC – NIBT) / CMR = (TFC – NIBT) / (1 - V/P)

Долупосочената графика на критичната точка (Break-Even Point – BEP), изобразява описаните зависимостите между компонентите на печалбата, като по вертикалната на ос са представени парични единици за приходите и разходите, а по хоризонталната ос са изобразени единици обем (производство или продажби) и освен това:

Total Revenues = TR; Total Costs – TC; Profit (Loss) – печалба (загуба)

В изложеният анализ, не се включват инвестиционните и капиталовите разходи, а самото калкулиране на критичната точка, преминава през няколко етапа:

1. Определяне на разходите, които бизнесът очаква през следващият период
2. Категоризиране, класифициране на вече определените разходи на постоянни и променливи
3. Изчисляване на относителният дял на променливите разходи по отношение на продажбите
4. Изчисляване на критичната точка.

Преместването на критичната точка е свързано с изчисления на критичните стойности при различни модели на функциониране на Вашия бизнес. Важното е да се възприемат такива стойности на разгледаните параметри (приходи, разходи и техните елементи), при които да няма опасност за Вашата дейност, т.е да оперирате в зоната на печалбата, спрямо критичната точка.

Анализът на критичните съотношения би могъл да бъде много по-детайлен и на различни равнища. Колкото е по-детайлен, толкова по-ценна информация би могъл да разкрие. В настоящият материал сме представили само основните насоки на този анализ, но в случай, че имате нужда от специален Break-even анализ, насочен към спецификите на Вашата дейност, не се притеснявайте да ни намерите, ние го можем.

Разходите на лица (персонал, съдружници, ангажирани по граждански договори и др.), представляващи доходи по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (чл.42 ЗКПО), освен когато представляват основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт или са доход на едноличен търговец.

Тези разходи се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход (чл.42, ал.3 ЗКПО)

Данъчният финансов резултат се определя като счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи (чл.42, ал.4 ЗКПО)

Разходите за задължителни осигуровки, свързани с непризнатите разходи от такова естество не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигуровки не са внесени към 31 декември на текущата година (чл.42, ал.5 ЗКПО). В последствие, тези разходи се признават за данъчни цели в годината, през която съответните задължителни осигуровки са внесени до респективният им размер. При определяне на данъчният финансов резултат, счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на горепосочените задължения. (чл.42, ал.6 ЗКПО).

Когато отчитането на разходите, представляващи неизплатени доходи и невнесени осигуровки към 31 декември на съответната година не води до намаляване на счетоводният финансов резултат за годината на тяхното счетоводно отчитане, тези разходи се признават за данъчни цели (чл.42, ал.7 ЗКПО), респективно, когато тези разходи водят до намаляване на счетоводният финансов резултат в година, различна от тази на счетоводното им отчитане, същите не се признават в годината на отчитането им, а по общия ред (чл.42, ал.8 ЗКПО)

В случай, че неизплатени доходи и невнесени осигуровки към 31 декември на съответната година са капитализирани, съгласно счетоводното законодателство като част от стойността на данъчен амортизируем актив, същите не се третират като данъчни временни разлики (Чл.42, ал.9 ЗКПО).

ВНИМАНИЕ: Не е еднозначно уреден въпросът с третирането на премиите и бонусите, добавени към трудовото възнаграждение. По принцип, вътрешните правила за работната заплата не са нормативен акт и би следвало, към момента на начисляване на тези бонуси и премии (когато не са изплатени към 31 декември на текущата година), произтичащи от вътрешнофирмени правила за работната заплата да се увеличава СФР, а при тяхното изплащане, да се отчита обратното им проявление.

Кражбата от бъдещето е единствената легална кражба, за която се сещаме в момента. Става въпрос не за присвояване, а за моделиране на текущи плащания, свързани със съществуващи кредити или т.нар. „рефинансиране на кредити”

Това са операции които като цяло увеличават общата сума на лихвата по съществуващ кредит (само в случай, че имате намерение да НЕ прекратите предсрочно договора си за кредит), но също така увеличават вашата текуща платежоспособност, а в условията на криза това е много, много по-важно, отколкото оперативните плащания в някой друг времеви интервал.

Важно е да се знае, че по принцип (в зависимост от кредитния ви договор и националното законодателство) вие имате следните възможности:

• Винаги да погасите един кредит предсрочно

• Да извършите предсрочно погасяване (рефинансиране) на съществуващ кредит чрез изтегляне на друг кредит

• Да изтеглите кредит за предсрочно погасяване на съществуващ кредит от същата банка, която ви е отпуснала настоящия, съществуващ кредит

• Да изтеглите кредит за предсрочно погасяване на съществуващ кредит от друга банка, различна от тази, която ви е отпуснала настоящия, съществуващ кредит

Как точно да стане това? По следния начин:

• Новия кредит, който е за рефинансиране, изтегляте за минималната необходима на вас сума, при максималният възможен срок на кредита, който банките предлагат при подобни на вашите условия.

• Новият Ви договор за кредит да има възможност за предсрочно погасяване и ниска наказателна такса за това.

Ако търсите консултации за избор на изгодна възможност за рефинансиране на кредит, може да сме Ви полезни.

Бизнес ангела е т.нар. „ангел инвеститор” (angel investor), който има финансова възможност и интерес да инвестира във вашия бизнес под различни форми. Подобни фирми и лица съществуват и много от тях са пълни мошеници. Има обаче и такива, чиито капитали попадат в т.нар. категория на „умните пари” или „интелигентните пари”. Това са тези пари, които нямат свойството да се употребяват за яхти и частни самолети с увеселителен характер. Това са тези пари, които няма да отидат при лош мениджмънт и разбира се…за да отидат където и да е тези пари искат да бъдат увеличавани.

Въпрос на лична преценка е дали е нужен „ангел” на вашия бизнес, мненията за това са много противоречиви, ето някои от тях:

• „На вълка му е дебел, защото сам си върши работата” (Българска поговорка)

• „Добър мениджър е този, който на първата минута от назначаването си за такъв, прехвърли топката на някой друг” (Американска поговорка)

• „Колкото по-високо хвърчиш, толкова по-отвисоко ще паднеш” (Българска поговорка)

• „Колкото по-високо се целиш, толкова по-далече ще стигнеш” (Американска поговорка)

• „Скрий се да не настинеш”

• „По време на буря, някои се крият, други строят вятърни мелници” (Холандска поговорка)

• „Ако се биеш сам си армия от един човек”

Можеш да мотивираш сам себе си и да се съсипеш от работа, но не можеш да мотивираш никой друг, ако не осигуриш и неговия интерес…

• „Големите събития са толкова по-големи, колкото по-голям кръг от хора обхващат”

• „На пазара има много пари, които се чудят какво да бъдат правени, те само чакат някой, който да им даде възможност да бъдат увеличени”

Изводи:

1. Важна е не информацията, а качествената информация – знание и идеи

2. Адреса на експертите:

http://vavconsultants.com

Слаба капитализация по смисъла на ЗКПО означава опериране на едно предприятие с такъв размер на привлечените средства (привлечен капитал), който превишава определен размер на собствения капитал.

Важно е да се има предвид, че в стойността на привлеченият капитал влизат всички всички пасиви без финансиранията (§1, т.20, във връзка с чл.43, ал.6 ЗКПО)

Регулирането на слабата капитализация представлява признаване на определена част от всички лихвени разходи (отчетени по финансиране с привлечен капитал) на едно предприятие, за целите на данъчното облагане, като с  непризнатата част от лихвените разходи  се увеличава счетоводният финансов резултат. В обхвата на разходите за лихви (чл.43, ал.3 ЗКПО) не се включват:

• Лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът (кредитът) е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице

• Наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки

• Лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона

• Лихви и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив

Признават се за данъчни цели в отчетната година тези разходи за лихви (чл.43, ал.6), за които е в сила следното ограничително условие:

( ПК1 + ПК2 ) / 2   ≤   3 х ( СК1 + СК2 ) / 2, където:

ПК1 е привлеченият капитал към 01 януари на текущата година;

ПК2 е привлеченият капитал към 31 декември на текущата година;

СК1 е собственият капитал към 01 януари на текущата година;

СК2 е собственият капитал към 31 декември на текущата година;

В случай, че горепосоченото условие е нарушено, размерът на непризнатите разходи за лихви (чл.43, ал.1 ЗКПО) се определя, както следва:

НРЛ = РЛ – ПЛ – 0,75 х ФРПЛ , където:

НРЛ са непризнатите разходи за лихви;

РЛ са разходите за лихви, определени по реда на чл.43, ал.3;

ПЛ е общият размер на приходите от лихви;

ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви.

В случай, че счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви е отрицателна величина, той не участва при определяне на непризнатите и признатите разходи за лихви (чл.43, ал.4 ЗКПО)

Разходите за лихви на кредитните институции не се регулират по реда на чл.43 ЗКПО.

Обратният лизинг, т.нар „sales back” или “lease back” е схема на договаряне, при която определено лизингово дружество изкупува вече придобит актив от неговия собственик и му го дава обратно на лизинг. По този начин, лизинговият актив се превръща във форма на финансиране, която би могла да освободи доста финансови средства за лизингополучателя. Спецификата на обратния лизинг се състои в това, че лицето доставчик, съвпада с лицето лизингополучател, т.е едно лице (лизингополучател) встъпва в договорно правоотношение с друго лице (лизингодател) веднъж в качеството си на продавач по договора за покупко-продажба на даден актив и втори път като лизингополучател (по договор за лизинг) на същия актив.

За периода на лизинга, активът е собственост на лизинговата компания.

Долупосочената схема показва действието на обратния лизинг:

2. „свежи” пари

Предимства на обратния лизинг за лизингополучателя:

• Подобрява се ликвидността и се освобождава свързания с имуществото капитал, при това, по такъв начин, който позволява на лизингополучателя да продължава да използва своя актив (особено важно в случаи с машини, производствено оборудване и имоти) в оборота на дружеството си.
• Добра възможност за рефинансиране на кредит – когато лизинговото дружество плаща остатъка от главница на банка – кредитодател, а останалите пари, предостави на лизингополучателя, срещу установяване на лизинговото отношение, обикновено за по-дълъг срок и с по-ниска лихва, поради характера на неговото обезпечение – самият актив.
• Активът остава в баланса на лизингополучателя, който запазва данъчния ефект от признаване на амортизациите за разход, а при всички случаи съществува и данъчен ефект от признаването на лихвите за разход
• Получените свежи пари могат да бъдат авансирани, т.е използвани като капитал и да се реинвестират в бизнеса, което да доведе по косвен път до увеличаване на изгодата.
• При сделка с имот, финансирането с обратен лизинг има изявени предимства, изразяващи се в следното: възможност за финансиране „по мярка” – индивидуални схеми за всеки клиент и лизингов обект (вместо общите условия на банката); ниски изисквания за инвестиране на собствени средства. Срокът на лизинговият договор, обикновено е по-дълъг в сравнение с този на банковият кредит.

Недостатъци на обратният лизинг за лизингодателя:

• При обратния лизинг, формален собственик на актива, обект на лизинг е лизингодателят, а в условия на криза лизингополучателя би могъл да си осигури повече средства и ликвидност като продаде един актив, за да гарантира платежоспособността си.
• Много често, разходите на предприемача се увеличават с лихвите и комисионните по лизинга.
• Разходите за поддръжка на актива, застраховки, такса смет, данък сгради и други са за сметка на лизингополучателя, въпреки, че формално имуществото не е негово.
• Рисковете от случайно погиване или повреждане на актива са за сметка на лизингополучателя
• Ограничено право на използване на актива – само за определени в договора цели.

Предимства на обратният лизинг за лизингодателя:

• Сборът от лизинговите вноски винаги надхвърля цената на имуществото
• Лизингодателят става собственик на имуществото (обикновено в определен времеви интервал), но разноските за поддържането на имуществото, в т.ч такса смет и данък сгради, са за сметка на лизингополучателя, както и рисковете от случайно погиване или повреждане на актива.
• Разходите за застраховка на имуществото са за сметка на лизингополучателя.
• Възможно е финансирането на имуществото, купено и отдадено обратно на лизинг да се разпредели от няколко лица – собственици на лизинговия актив
• Възможно е лизинговия актив да бъде заложен или ипотекиран, като по-този начин лизингодателя да си осигури допълнително собствена ликвидност
• Ограничено право на използване на актива – лизингополучателят ще бъде задължен да си служи с имуществото за целите, определени в лизинговия договор

Недостатъци на обратният лизинг за лизингодателя:

• По-принцип, обратният лизинг се счита за по-рисков вид сделка за лизингодателя. Практикува се предимно с дългогодишни клиенти с добра кредитна история и добро финансово състояние.
• Понякога е възможно да не бъде преценен срока на актива (най-вече, когато става въпрос за машини и производствено оборудване), независимо, че пазарната оценка на актива се прави от лизингодателя (лицензиран оценител), а е особено важно животът на инвестицията и срокът на финансирането и да са съвместими.

Тенденции и преспективи

Обратният лизинг е добра възможност (при определени условия) за лизингополучателя да подобри финансовото си състояние, като освободи част от финансовия си ресурс (инвестиран в производството например) и го прехвърли към други сфери. Особено добри възможности, предоставя обратният лизинг в сферата на имотния пазар, когато даден имот се трансформира в лизингов актив – обект на обратен лизинг. По статистически данни за 2008г,  в България, лизинговото финансиране на имоти е все още слабо – 7,2%, докато в една Италия това равнище е 50% ?! По данни на агенция „Ройтерс”, през първата половина на 2008г, делът на корпоративните продажби с обратен лизинг е бил 21% от всички сделки с бизнес имоти в Европа  (около 14 млрд. евро).

Може би именно форми на финансиране като обратен лизинг ще дадат възможност за възстановяване на имотния пазар след появата на кризата от началото на 2009г.

Важни подробности при договорарянето на условията за обратен лизинг:

• Желае ли лизингополучателят да придобие отново правото на собственост върху лизинговия актив? Договорът за обратен лизинг може както да включва, така и да изключва подобна възможност, след изтичане на неговия срок.
• Съществуват ли права на други лица върху лизинговия актив – съсобственост, ипотеки и други тежести?
• В чия полза е застраховката на имуществото, при положение, че рискът от ползването на имуществото е за сметка на лизингополучателят?
• Какъв е обхватът и условията за упражняване на правото на ползване на актива от лизингополучателят?

Схемите за обратен лизинг имат основни разновидности, със следните счетоводни аспекти:

1. Когато резултатът от продажбата с обратен лизинг е финансов лизинг – тогава всяко превишение на прихода от продажбата над балансовата стойност на актива не трябва да се признава незабавно за приход във финансовите отчети на продавача – наемател. В този случай, сделката е средство за предоставяне на финансиране от наемодателя на наемателя, като активът се явява обезпечение. Поради това, превишението на прихода от продажбата над балансовата стойност на актива не се разглежда като приход, а се разсрочва и амортизира за целия срок на лизинговия договор.
2. Когато резултатът от продажбата с обратен лизинг е експлоатационен лизинг и сделката се определя по справедливата стойност на актива, всяка печалба или загуба трябва да се признава незабавно. Когато пазарната цена е по-ниска от справедливата стойност, всяка печалба или загуба се признава незабавно, освен в случаите когато загубата се компенсира от бъдещи лизингови плащания под пазарната цена. Тогава загубата трябва да се разсрочва и амортизира пропорционално на лизинговите плащания през периода, през който се очаква активът да бъде използван. Когато продажната цена е по-висока от справедливата стойност, превишението над справедливата стойност трябва да се разсрочва и амортизира през периода, през който се очаква активът да бъде използван.
3. В случай, че обратният лизинг е експлоатационен лизинг и лизинговите плащания и продажната цена се определят според справедливата стойност, това по същество е обикновена продажба и всяка печалба или загуба се признава незабавно.
4. В случай, че е налице експлоатационен лизинг и справедливата стойност в момента на сделката за продажба с обратен лизинг е по-ниска от балансовата стойност на актива, незабавно се признава загуба.

Съгласно МСС 17 „Лизинг”, т.7.1, в приложенията към Годишният финансов отчет се оповестяват изписванията, произхождащи от обратен лизинг.

Нормативна база, относно лизинговите отношения:

• Търговски закон
• Закон за задълженията и договорите
• Закон за счетоводството
• Закон за данъка върху добавената стойност
• Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност
• Закон за корпоративното подоходно облагане
• Международни (и национални) счетоводни стандарти – Стандарт № 17 – Лизинг
• Закон за кредитните институции
• Закон за мерките срещу изпирането на пари
• Закон за мерките срещу финансирането на тероризма
• Закон за особените залози
• Правилник за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози към Министерството на правосъдието
• Валутен закон
• Закон за чуждестранните инвестиции
• Наредба № 27 за статистиката и платежният баланс
• UNIDROIT Convention on International Financial Leasing
• Закон за потребителският кредит
• Наредба № 26 от 23.04.2009 за финансовите институции
• Наредба № 22 от 26,.07.2009 за Централния кредитен регистър

•  Да възложите цялото счетоводство на специализирана компания;
• Да наемете счетоводител и в последствие да изградите счетоводен отдел
•  Комбинация от първите две възможности

КАКВО МОЖЕТЕ ДА ОЧАКВАТЕ АКО ИЗБЕРЕТЕ ПЪРВИЯТ ВАРИАНТ – ДА ВЪЗЛОЖИТЕ СЧЕТОВОДСТВОТО НА СПЕЦИАЛИЗИРАНА КОМПАНИЯ

Защо да изберете възлагане на счетоводството на специализирана компания

Специализираните счетоводни предприятия са юридически лица, регистрирани по Търговския Закон. Според Закона за счетоводството те могат да съставят и подписват годишните финансови отчети.

В икономическата история на България от последните петнадесет години има редица примери за счетоводни компании, които предоставят услуги с качество съизмеримо с предоставяните от международните компании – the big Five (Four).

Възлагането на счетоводната дейност на външна компания може да предостави допълнителни гаранции за опит и коректност, възможност за бърза обработка на документите и съответно повече и по-точни справки.

Възлагането на счетоводната дейност на външна компания означава един служител (или един отдел) по-малко във Вашата програма за ежедневен контрол.

Как да изберете специализираната счетоводна компания – първите практически стъпки

1. Както избирате всеки доставчик за Вашият бизнес – потърсете предварителна информация чрез всички достъпни източници: интернет, справочници, препоръки на партньори.

2. Категоризирайте компаниите, за които сте събрали информация по няколко основни критерия – специализация в определен сектор, професионален имидж, източник на информация.

3. Обърнете се към три до пет компании с кратко писмено запитване за оферта. Важно е да опишете своя бизнес (дори да е на ниво идея); своите изисквания, както и изисквания на трети страни – банки, чуждестранни партньори, съдружници и др. Настоявайте за писмена оферта с описание на ангажиментите, които компанията би поела.

4. Организирайте среща с компаниите, чиито оферти принципно приемате. Среща в офисите на тези компании ще Ви даде още информация за стандартите при които те работят – конфиденциалност по отношение на документите на клиентите, организация на работа в офиса, стандарт на посрещане на потенциален партньор.

5. Преди да изберете окончателно компанията, на която да възложите счетоводството поискайте или подгответе проектодоговор. Договорът е допълнителна и реална гаранция за коректни партньорски отношения.

За ваше улеснение

Упълномощете счетоводната компания да представлява Вашата фирма пред Националният Осигурителен Институт, Националният Статистически Институт и Данъчната Община. Така ще спестите време в контакти с административни институции – там се спазват процедури и правила, които могат да бъдат много сложни.

Определете един служител във Вашият офис, който да има ангажиментите за контакт със счетоводната компания. Така ще получавате структурирана информацията за счетоводството и ще можете да проследявате решаването на поставен от Вас въпрос.

Не забравяйте, че няма глупави въпроси когато става дума за Вашите пари

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ, КОГАТО ИЗБИРАТЕ ВТОРИЯТ ВАРИАНТ – ДА НАЕМЕТЕ СЧЕТОВОДИТЕЛ

Изискванията към съставителите на годишни финансови отчети, когато те са физически лица са регламентирани в Закона за счетоводството.

1. Физическото лице трябва да е или в трудовоправно отношение с предприятието като главен счетоводител (или на друга икономическа длъжност), или да е в облигационно отношение. Това означава, че счетоводителят може да бъде нает по трудов договор или да му бъде възложена организацията на счетоводството по договор за поръчка.

2. Задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него професионален стаж:

• Висше счетоводно икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния финансов одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:

а) при магистърска степен – 2 г.;

б) при бакалавърска степен – 3 г.;

в) при степен „специалист“ – 4 г.;

• С друго висше икономическо образование и 5 г. стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния финансов одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол

• Със средно икономическо образование и 8 г. стаж като счетоводител

3. Съставител на годишен финансов отчет може да бъде лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер – кражба, грабеж, присвояване, измама, изнудване, вещно укривателство, унищожаване и повреждане, злоупотреба на доверие, общи стопански престъпления и престъпления против кредитори. Доказването на фактът, че лицето не е осъждано става с представянето на Свидетелство за съдимост – официален документ издаван от Районния Съд

КОГА ДА ПОМИСЛИТЕ ЗА ТРЕТИЯ ВАРИАНТ – КОМБИНАЦИЯ ОТ СЧЕТОВОДИТЕЛ НА МЯСТО ВЪВ ВАШИТЕ ОФИСИ И СПЕЦИАЛИЗИРАНА СЧЕТОВОДНА КОМПАНИЯ

Кога да помислите за наемане на счетоводител на място в допълнение към добрите партньорски отношения изградени със счетоводната компания – това управленско решение следва да е резултат от анализ на определени фактори:

• Размер на бизнеса – наличие на регионални офиси, съдружници, дъщерни компании и др;

• Специфика на дейността – издаване на голям брой приходни документи дневно, необходимост от касово обслужване;

• Електронна система за управление на бизнеса – софтуер за ежедневното управление на Вашия бизнес, чиято функционалност за обработване на например складовата информация изисква.

Кога да потърсите консултант в услуга на добре работещият счетоводен отдел във Вашата компания

Във всеки един момент можете да потърсите съдействие от екип от външни специалисти. Счетоводният отдел изпълнява добре своите оперативни ангажименти и познава в подробности Вашият бизнес, но външният консултант предлага поглед отстрани, богат опит на цял екип специалисти и работа с голям обхват нормативни разпоредби.

Исторически погледнато този процес може да се разгледа в три фази.

В миналото този спор почти не съществуваше. В индустриалната епоха всеки, който работеше за една компания, от президента до мъжа на портала с непълно работно време, се считаше за неин служител.

В последствие времената се поизмениха. Започнаха да се използват методи за редовно и навременно оценяване на много съществени, но не основни дейности в рамките на организацията, за да се определи ползата за компанията от гледна точка на окончателните финансови резултати. Пред непреодолимия натиск за ограничаване на разходите и нуждата от по-голяма гъвкавост, компаниите започнаха да гледат по нов начин за организацията на някои дейности в собствените им фирми. Самите мениджъри на компаниите започнаха да поставят под въпрос защо се изразходват толкова много усилия и време по дейности, които невинаги допринасят директно за успеха на пазара.

Така се стигна до масова практика за възлагане на външни фирми висококвалифицираните професионални и специализирани функции като счетоводната отчетност, правното обслужване, корпоративните информационни системи, вътрешния финансов одит, проектирането и управлението на проекти. Много административни и управленски операции като изчислението и изплащането на работните заплати, наемането на работна ръка се извършват също така от външни фирми. Това са вече съществени задачи, които едва сега се присъединяват към дългия списък от странични обслужващи дейности, които отдавна се възлагат на външни подизпълнители, като почистването на офиси и производствени помещения, снабдяването, охраната, транспорта.

В днешни дни нещата изглеждат съвсем различно. Съвременната икономика, наричана още дигитална икономика, основана на дигиталната революция и управлението на информационните индустрии, наложи на компаниите да променят корпоративния си начин на мислене. Драматично започна да се променя и отношението към външните подизпълнители. Отделни способности, дейности развивани във времето чрез собствена организация, сега вече фирмите са склонни да ги предоставят на външни изпълнители, които биха могли да ги извършват по-добре, по-бързо и по-евтино. Традиционното мислене да се купува от няколко доставчика, които се конкурират в най-новото съвремие започна да се заменя с политика да се използват по-малко доставчици, които да се превръщат в партньори.

С промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд правителството предлага удължаване на срока за подаване на годишна декларация до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за 2009 г.

Така вместо до 30 април 2010 г. юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат или ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, ще трябва да подадат декларациите си до 30 юни 2010 г. По този начин ще се даде възможност за подаване на декларацията по електронен път, чрез използването на специализиран софтуер за приемане, обработване и съхраняване на данните от декларацията.

В законопроекта е внесена промяна, с която от задължение за подаване на декларация се освобождават лицата, които работят сами, за своя сметка.

СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА

за съпоставяне на фискалните ефекти за осигурителя и осигуреното лице при ползване на ваучери за храна в размер до 60 лева и равностойна част от заплатата и представяне на получените резултати

За по-голямо улеснение при изчислението е прието, че:

1. Осигурените лица са родени след 1960 г. – това няма значение, при сметката за общата осигурителна тежест, защото разликата в процентът от фонд „Пенсии“ на ДОО се компенсира от вноската за ДЗПО в УПФ.

2. вноските за фонд ГВРС и ТЗПБ са дължими от всички предприятия, при равни други условия.

3. размерът на фонд „ТЗПБ“ е 0.5″, при вариация за същия от 0.4 до 1.1%, съгласно Приложение 2 на ЗБДОО

** ВНИМАНИЕ!

Търговските представителства НЕ дължат вноски за фонд ГВРС! (чл.2 ЗГВРС)

Съгласно Чл. 2 от ЗГВРС, същия закон се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони.

Следователно, приблизителните  единични фискални ефекти, на месечна база, в частния случай на търговско представителство, биха изглеждали по следният начин:

1. За осигурителя  1.61 лв.  /10.14-0.06 – 8.22 – 0.25*/

2. За осигуреното лице 6.65 лв. /12.53 – 6.18/

Българска Народна Банка

Национална агенция за приходите

Министерство на финансите

Агенция за финансово разузнаване

Министерство на труда и социалната политика

Национален осигурителен институт

Национален статистически институт

Комисия за защита на личните данни

Българска търговско – промишлена палата

Министерство на правосъдието

Агенция по вписванията

Търговски регистър

Регистър БУЛСТАТ

Имотен регистър

Европейски парламент

Столична община

Столичен общински съвет

Централен регистър на юридическите лица с нестопанска цел

Централен регистър на особените залози

Единен регистър на медиаторите

Списък на синдиците

Институт на дипломираните експерт счетоводители

Комисия за публичният надзор над регистрираните одитори

Асоциация на специализираните счетоводни предприятия

Партньори:

Бизнессофт ООД

Хроника ООД

В процеса на своята оперативна дейност, на предприятията често се налага да изпращат свои служители или други лица, с които нямат трудово правни отношения от едно населено място до друго. Когато това се извършва, нужно е да се знае, че:

• Командировъчните са обезщетение по Кодекса на труда

• Командировъчните са признат разход за предприятията, при условията на Закона.

• Командировъчните разходи се подразделят на пътни, дневни и квартирни пари, уредени в Наредби на Министерството на финансите – за страната и за чужбина

• Различно е третирането на размерите и състава на дневните и квартирните пари в страната и в чужбина.

• Дневните пари не са облагаеми с данък върху доходите по Закона за облагане доходите на физическите лица, когато не превишават двукратният размер на същите, определен в Наредбите на Министерството на финансите

• Превишението на дневните пари над двукратният размер, съгласно наредбите на МФ са облагаем доход за командированите лица и като такъв се третират като част от заплатата – включват се в съответния месечен фиш (разписка) на лицето или ведомостта за заплати.

• Командировъчните са обект на обстоен данъчен контрол при финансови проверки и ревизии от органите на НАП

• Командировъчните разходи не влизат в себестойността на произведената продукция (при производствени предприятия)

• Съществуват редица специфични изисквания за документиране и отчитане на командировъчните разходи, по реда на Закона, като например:

• Наличие на Командировъчна заповед, съгласно чл.8 Наредбата за командировките в страната, съдържаща следните реквизити, по чл.9 на същата наредба:

- Наименование на предприятието и длъжностно лице, което издава заповедта

- Трите имена и длъжността на командированото лице

- Задачата, за която лицето се командирова

- Времетраенето на командировката

- Командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право

- Начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне на правото и размера на командированите пари

- Необходимостта и вида на Отчета за извършената работа

- Подпис на упълномощено служебно лице (и печат, когато има), от предприятието, в което е командировано лицето, за удостоверяване и датиране на пристигането и отпътуването от съответното място, до което лицето е командировано.

- Дата на пристигане

- Дата на отпътуване

- Информация за това, дали е ползвана служебно безплатна храна или безплатна квартира

- Определяне на маршрута и превозното средство, в случай на необходимост от ползване на вътрешен градски транспорт

• Приложения към командировъчната заповед:

- Фактури и билети за транспорт, в т.ч и бордни карти от самолетни билети – за доказване на реално осъществен транспорт по време и място.

- Фактури за гориво (когато в командировъчната заповед е предвидено ползване на служебен или личен автомобил) от където е видно зареденото количество /литри/ гориво, единичната цена и обща стойност

- Информация, посочена в Отчет за горивото и приложен Пътен лист (Пътна книжка) или други документи, откъдето е видно следното: разходни норми на производителя на МПС, маршрут, реализиран пробег, начална и крайна наличност на гориво в резервоара, а също и резултат от транспорта – икономия или преразход.

- Фактури и други документи, доказващи нощувка и храна (когато е посочено в заповедта, че командированият няма да ползва безплатна храна и квартира)

- Фактури и други документи, доказващи вътрешен градски транспорт – транспортът от мястото на пристигане (обикновено летище), до населеното място, където командированият е изпратен.

•  Отчет за извършената работа – изготвя се от командирования ли се предава в срок до 3 дни от завръщането на лицето.

По-важни правила за определяне на командировъчните разходи:

• Дневните пари за командировки в страната са определени в размер на 10 лева/ден, когато лицето не остава да нощува на мястото, където е командировано и 20 лева/ден, когато командированият остава да нощува на същото мястото.
•  Квартирните пари, за нощувки в страната се изплащат в размер на действително платеното, но не повече от определените в командировъчната заповед суми.
• Дневните и квартирните пари за командировки в чужбина са определени в различни размери, съгласно Приложение 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в съответствие с държавата, където е изпратено лицето.
• Пътните пари обхващат парите за отиване до мястото на извършване на задачата и включват също и превозните разноски за обществен транспорт в чертите на населеното място, където лицето е командировано.
•  Когато пътуването се извършва със служебен или личен автомобил, пътните пари се признават при употреба на най-икономичният режим на движение (няма точна законова дефиниция), срещу начин на документиране, посочен по-горе.
•  Когато пътува с личен или служебен автомобил, командированият има право да получи своите разноски за платени такси за магистрали и паркинг, като част от пътните пари.
•  При пътуване с личен или служебен автомобил, на командированият водач може да се изплащат 50% от стойността на самолетен билет за съответната дестинация за покриване на транспортните разходи по най-изгодната тарифа.
• При пътуване със самолет, командированият има право на билет икономична класа, освен при изпълнение на неотложни задачи, когато такова пътуване е невъзможно
•  Квартирните пари обхващат разходите за ползване на легло, резервацията за него, утринна закуска, отопление, осветление, баня, телевизор, радио, телефон, такси и данъци.
• Квартирните пари изключват разходите за междуградски и международни разговори, сервиз и възстановените данъци.
• Всички разходи за квартирни пари извън размерите и обхвата на закона са за сметка на дневните пари на командированото лице.

В заключение може да се обобщи, че командировъчните разходи трябва да са добре документирани и правилно определени, защото са обект на стриктен данъчен и осигурителен контрол (тяхното превишение се третира като трудов доход). Нужно е текущо да се следят и извършват три типа съпоставки:

Първо – сравняват се:

1. Законово признатите стойности на командировъчните пари, чиито размери се калкулират по реда на закона и:

2. Реално извършените разходи за командировки.

Второ – сравняват се:

3. Признатите от предприятието (включени в командировъчната заповед) стойности на командировъчните пари и:

4. Законово признатите стойности на командировъчните пари, чиито размери се калкулират по реда на закона.

Трето – сравняват се:

5. Признатите от предприятието (включени в командировъчната заповед) стойности на командировъчните пари и:

6. Реално извършените разходи за командировки.

Счетоводно-технически аспекти на отчитането на командировъчните разходи:

За отчитане на командировъчните разходи и упражняване на текущ контрол, може тяхната отчетност да бъде реализирана по модела, посочен като пример в частта (1.1.2 Моделиране на индивидуален счетоводен сметкоплан… – линк)

Съгласно чл.24, ал.2 на ЗНИ, търговските представителства на чуждестранни лица не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност. Ако все пак се извършва такава, то тогава за неин изпълнител се приема представляваното чуждестранно лице.

Задължения на търговското представителство, в качеството му на предприятие, съгласно Закона за счетоводството, в редовния случай – когато не извършва стопанска дейност:

• Задължение за текущо водене на счетоводството и осъществяване на счетоводните записвания в хронологичен ред, съответстващ на изискванията на Закона за счетоводството.

• Съставяне и подаване на Годишен отчет за дейността си, съгласно Закона за статистиката – в срок до 31.03.2010г.

• Съставяне и подаване на данъчна декларация по образец ако са платци на доходи на чуждестранни лица – в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка, ако има спогодба.

• Задължение за регистриране и следене на социалните разходи, предоставени в натура, по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане

Във връзка с тези разходи е важно да се знаят някой спрецифични изисквания за тяхното третиране, а именно:

- Социалните разходи, предоставени в натура, са социалните придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (разходи за организирано хранене, търговско и битово обслужване, транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт, туризъм, бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други, подпомагане на младите и новопостъпили работници и служители, задоволяване на други социално-битови и културни потребности) и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 на Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достатъчни за всички работници и служители и за лицата, наемани по договор за управление и контрол.

- Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата, посочени по-горе са налице парични взаимоотношения под каквато и да било форма, по отношение на „получаваните” социални придобивки.

- Социалните разходи, предоставени в натура, включват и:

А) Разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване и за застраховки „Живот”. До размера на 60,00 лева / месечно за едно лице разходите тези разходи не се облагат с 10% корпоративен данък върху разходите

Б) Разходите за ваучери за храна – тези разходи също са необлагаеми с 10% корпоративен данък върху, до размера на 60,00 лева / месечно за едно лице, когато са изпълнени условията на чл.209 на ЗКПО.

ВАЖНА ОСОБЕНОСТ: На основание чл.217, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъкът върху социалните разходи се декларира с Годишната данъчна декларация по чл.92 от същия закон, заедно с годишните отчети за дейността (съгласно параграф 1, т.56 от ДР на ЗКПО), когато търговските представителства дължат данъци върху социалните разходи.

Социалните разходи в натура, представляват често срещан елемент на трудовите възнаграждения в съвремените предприятия, защото съдържат в себе си данъчно-осигурителни ефекти както за осигурителя, така и за осигурените лица. Разглеждано само на база едно осигурено лице ефектите не изглеждат кой знае какви, но ако предприятието е с достатъчен брой осигурени лица и сметката се извърши на годишна база, тогава ефектът може да бъде значителен, т.е:

Общ ефект = единичен ефект х брой осигурени лица х 12 месеца

Ползата от употребата на социалните разходи, в натура се свежда до:

1.Ползи за работодателя:

• Намалена осигурителна тежест – не се включват всички видове осигуровки (както при нормално трудово възнаграждение)

• Повишаване на трудовата мотивация – ако на осигурените лица бъде адекватно обяснено какъв е годишният им данъчен ефект от ползване на социалните разходи

• Косвена реклама – името на работодателя е изписано върху ваучерите, които имат характера на платежно средство; обикновено тази социална придобивка (начин на пазаруване) се забелязва, коментира се и не остава в дълбока секретност.

2.Ползи за осигурените лица

• освобождаване от данъчно облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – за ваучерите до 60,00 лв / месец или същата стойност на доброволни застраховки „Живот”

• намаляване на осигурителната тежест – за ваучерите до 60,00 лв / месец или същата стойност на доброволни застраховки „Живот”. Осигуровки не се внасят за:

- фонд „Общо заболяване и майчинство” – 2,1%

- фонд „Безработица” – 0,6%

- фонд „ТЗПБ” – от 0,4 до 1,1%

- фонд „ГВРС” – 0,1%

• ефект от капитализация на натрупаният доход, в случаи че социалният разход е застраховка „Живот” или форма на допълнително доброволно пенсионно (здравно) осигуряване, при условията на съществуващ договор за осигуряване или застраховане

Какво още трябва да знаем за социалните разходи?

• Установеният лимит на социалните разходи, при който има данъчен и осигурителен ефект е 60.00 лева/месечно за всяко осигурено лице

• Превишението над 60.00 лв/месечно за осигурено лице е облагаемо с данъци и осигуровки по общия ред на закона – третира се като част от заплатата

• Съществуват редица изисквания за обхвата, признаването, отчитането и документирането на социалните разходи в натура

• Най-разпространените форми на употребявани социални разходи са разходи за ваучери за храна и разходи такива за доброволни застраховки и/или допълнителни осигуровки – пенсионни и здравни.

Какво трябва да знаем за сметкоплана?

• Сметкопланът няма задължителен характер по закон

• Въпреки че сметкопланът няма задължителен характер, неговото съществуване и прилагане е много необходимо, когато става въпрос за систематизирана счетоводна отчетност, а не „тефтероводство”

• Сметкопланът формализира рамковата структура на счетоводната система – съдържа в себе си елементите (обекти) на счетоводна отчетност и тяхната взаимовръзка, изразена чрез описанието на счетоводните сметки.

• От правилното структуриране на счетоводните сметки, зависи реализирането на текущата счетоводна функция, а именно:

- Вярност и точност и равнище на детайлизация на счетоводната информация

- Бързина при съставяне на финансово-счетоводни справки и отчети

- Създаване и поддържане на база за сравнение, необходима при всяко едно действие с отношение към финансовият контрол – проверки, инвентаризации и т.н.

• От точното и подробно описанието на операциите със счетоводните сметки, което може да намери израз в сметкоплана, зависи правилното приложение на определена счетоводна политика – извършване на счетоводството по конкретни и ясни правила, а също и редуциране на риска от допускане на грешки.

Пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението до НОИ е подадено до 6 месеца от тази дата. Ако заявлението е подадено след изтичане на шестте месеца, пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението.

По различен ред се пенсионират офицери и сержанти, учителите. Осигурителния стаж от 1 и 2 категория се превръща в такъв от трета.

Първа категория труд се превръща в трета, като 3 години осигурителен стаж от първа се зачита за пет години осигурителен стаж от трета.

Четири години осигурителен стаж от трета категория труд се зачитата за пет години стаж от трета.

До 31.12.2009 г. лицата, които са работили 10 години при условията на 1 категория или 15 години при 2 категория, могат да се пенсионират, ако отговарят на условията за сбор от осигурителен стаж и възраст /за съответната година/, но не по-рано от 47 години за жените и 52 г. за мъжете при първа категория труд и 52 г. за жените и 57 г. за мъжете при 2 категория.

Пенсионното производство започва с писмено заявление за отпускане на пенсия по образец. Към него се подават:

1. документ за осигурителен /трудов стаж/ и за прекратяване на осигуряването;

2. документи за брутното трудово възнаграждение, върху които са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 преди 1997 г. и за брутното възнаграждение /доход/ след 1997 г., върху които са внесени осигурителни вноски. За времето след 1.01.2000 г. се вписва годишното брутно възнаграждение /доход/, върху който са внасяни осигуровки.

След подаване на заявлението в едномесечен срок се отпуска пенсия в минимален размер, а в последствие се изчислява и отпуска пенсия в действителен размер.

Пенсията за осигурителен стаж и възраст се изчислява като средномесечния осигурителен доход за страната за последните 12 месеца се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски – 3 последователни години от 15- те преди 1997 г. (по избор на лицето) и от дохода след 01.01.1997 г.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените.

От 31 декември 2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените.

От 31 декември 2004 г. сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за жените по ал. 2 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с една до достигане на 94.

В случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 1 – 3, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените.

Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Такава пенсия се определя на лица с 50 и над 50 % загубена работоспособност.

Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране. До 31.12.2005 г. за дата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия се счита датата на заявление за освидетелстване от ТЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение, даващо основание за отпускане на пенсия за инвалидност. Правото на пенсия за инвалидност на лицата, имащи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е пожизнено.

А. Пенсия за инвалидност поради общо заболяване

Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година осигурителен стаж.

Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж до датата на подаване на заявлението, както следва:

1. до 20 г. възраст и за слепите по рождение и ослепели преди постъпване на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2. до 25 г. – 1 г. осигурителен стаж;

3. до 30 г. – 3 г. осигурителен стаж;

4. над 30 г. – 5 г.

Когато към датата на инвалидизиране лицето е на по-ниска възраст от тази за пенсия за осигурителен стаж и възраст, оставащите години се признават за осигурителен стаж, като признатите за осигурителен стаж години се умножават по коефициент:

• за лица с намалена работоспособност над 90% – 0.9;

• за лица с намалена работоспособност от 71 до 90% – 0.7;

• от 50 до 70% – 0.5.

Размерът на пенсията не може да бъде по-малък от:

• с намалена работоспособност над 90% – 140% от социалната пенсия;

• с намалена работоспособност от 71 до 90% – 130 % от социалната пенсия;

• от 50 до 70.99% – 105% от социалната пенсия.

Б. Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Лицата, загубили 50 и над 50% от работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.

Размерът на тази пенсия не може да е по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Пенсиите се определят, както следва:

• с намалена работоспособност над 90% – 150% от социалната пенсия;

• с намалена работоспособност от 71 до 90% – 140 % от социалната пенсия;

• от 50 до 70.99% – 115% от социалната пенсия.

Длъжностно лице на работодател или работодател, който не предостави информация, дължима по този закон, или дава невярна информация за осигурителните си отношения с НЗОК се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв. за едноличните търговци, и с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. за юридическите лица .

За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е 2000 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е 2000 лв. за едноличните търговци и 8000 лв. за юридическите лица.

Ако нарушението е извършено от осигурено лице, глобата е от 300 до 500 лв., (до 31.12.2009 г. – 30- 50 лв.)

Длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба:

• Лице, което не изпълни задължението си за подаване на декларация (еднократна), се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лв.

Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 година определя:

1. Минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се – 420.00 лв.;

2. Максимален осигурителен доход – 2 000.00 лв.;

3. Месечна помощ за отглеждане на дете – 240.00 лева;

4. Вноска за фонд „Гарантирани вземания“ – 0.1% от осигурителния доход;

5. Вноската за фонд „Трудова злополука“, която е изцяло за сметка на работодателя се определя по икономически дейности.

Разпределението на осигурителните плащания между работник и работодател за работещите при трета категория труд е както следва:

* Източник – Министерство на Финансите и Национална Агенция за Приходите

I. Промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.

• минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии

– средно с 5% по – високи

• минимален месечен размер на осигурителния доход за

самоосигуряващите се лица – 420 лв.;

(за сравнение, минималният

месечен осигурителен доход за

тези лица през 2009 г. е в размер 260 лв.)

• минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;

• максимален месечен размер на осигурителния доход – 2 000 лв.; максималният месечен осигурителен доход през 2010 г. се запазва в размера, прилаган през предходната година.

За лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:

• 16 на сто за работещите при условията на ІІІ категория труд;

• 19 на сто за работещите при условията на І или ІІ категория труд и за тези по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО, както и за следователите по Закона за съдебната власт.

За лицата, родени след 31 декември 1959 г.:

• 11 на сто за работещите при условията на ІІІ категория труд;

• 14 на сто за работещите при условията на І или ІІ категория труд и за тези по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО, както и за следователите по Закона за съдебната власт.

II. Промени в Кодекса за социално осигуряване, в сила от 01.01.2010 г.

Променено е и разпределението на осигурителните вноски между осигурител и осигурен за фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 от КСО, в сила от 1 януари 2010 г., вноските за фонда се разпределят по следният начин:

• „Морско лице“ нова категория осигурени лица – физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава-член на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/иди специална подготовка.

• Осигурителните вноски за морските лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят в размерите, определени за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”

• Въвежда се изискването за дължимост на осигурителните вноски, освен върху получените или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, и върху неначислени месечни възнаграждения.

• Когато месечните възнаграждения не са начислени, осигурителните вноски за горепосочените лица ще се дължат върху не по–малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. За работниците и служителите, за които не се прилага минимален осигурителен доход, осигурителните вноски ще се дължат върху не по–малко от минималната работна заплата

С оглед засилване на контрола по подаването на данни за осигурените лица пред НАП и внасянето на осигурителните вноски е въведена:

• имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание

Социално осигуряване

• Считано от 01.01.2010 г. осигурителните вноски за Учителски пенсионен фонд и вноските за фонд „ГВРС” се внасят по банковите сметки на НАП за събиране на осигурителните вноски за ДОО

• Закриват се банковите сметки на НАП за събиране на приходите от вноски за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ и за Учителския пенсионен фонд.

При непълно работно време за един ден трудов стаж се зачита времето, през което работникът е работил най-малко половината от установеното работно време.

Когато работникът е работил при непълно работно време за осигурителен стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.

Пример: Ако лице работи 4.5 часа при 8 часов работен ден, цялото време се зачита за трудов стаж, но за осигурителен 4.5/8.
При работа по договор по чл. 114 от Кодекса на труда – до 5 работни дни или 40 часа месечно, времето се зачита за осигурителен стаж, но не и за трудов.

За осигурителен стаж се зачита само неплатеният отпуск до 30 дни годишно, който се зачита за трудов стаж. За осигурителен стаж се зачита и неплатеният отпуск за отглеждане на дете, неплатен отпуск поради временна неработоспособност. Неплатеният отпуск за обучение се зачита за трудов стаж. Ако той е без съгласие на работодателя, само за подготовка и явяване на изпит, е до 20 работни дни на учебна година. Това време не се зачита за осигурителен стаж.

Трябва да се има предвид, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са работили по трудово правоотношение, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение. Ако не е платено възнаграждение, времето се зачита за трудов стаж, но не и за осигурителен.

За един месец осигурителен стаж на лица, работещи по договори за управление и контрол се зачита времето, през което са получавали възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата, след намаляването с нормативно признатите разходи.

При приключване на трудовата книжка се прави следният запис – “Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж”. Този запис се прави само, ако осигурителният и трудовият стаж са равни. Когато има разминаване се попълва УП-3.

Българското законодателство разграничава осигурителен от трудов стаж. За осигурителен стаж на лицата, упражняващи трудова дейност се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност.

Продължителността на осигурителния стаж участва при определянето на размера на пенсията, както и при изчисляване на общия сбор, даващ право за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От осигурителния стаж зависи и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване.

Въпросът за осигурителния стаж се разглежда в Кодекса за социално осигуряване, в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, Указът за установяване на трудов стаж по съдебен ред.

За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на:

1. платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете;

2. платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;

3. неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

4. периодът, през който лицето е получавало помощи за безработица.

За осигурителен стаж се зачита и времето, през което:

1. лицето не е работило поради незаконно недопускане или отстраняване от работа;

2. лицето не е било на работа поради уволнение, което е признато за незаконно от съда;

В горните два случая се внасят осигуровки за сметка на осигурителя върху последното брутно трудово възнаграждение.

3. уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това и не е бил привлечен като обвиняем или е бил оправдан или лишаването му от свобода е признато по съответния ред за неоснователно. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на бюджета върху последното брутно трудово възнаграждение;

4. трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурител, за този период се внасят вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;

5. лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа.

За осигурителен стаж се зачита още:

1. времето, през което родител (осиновител) или съпруг са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 , които постоянно се нуждаят от чужда помощ. При пенсиониране за този период се внасят вноски в размер за фонд “Пенсии” върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет;

2. Времето на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете да 3-годишна възраст. Вноските за този период са в размер за фонд “Пенсии” и са за сметка на републиканския бюджет. Внасят се върху минималната работна заплата към датата на пенсионирането;

3. За осигурителен стаж за пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата във висше или полувисше учебно заведение, ако до 2005 г. внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималната работна заплата към датата на внасянето на вноските.

4. Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години времето, през което лицата са работили на трудов договор при пълно работно време и

• По допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;

• Са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;

• Са упражнявали свободни професии и/ или занаятчийска дейност.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване:
I. Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са:

1. работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1. Лицата, включени в програмите „От социални помощи към осигуряване на заетост“ и „В подкрепа на майчинството“, не се осигуряват за безработица;

2. държавните служители;
3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, както и лицата по чл. 69, ал. 5;
5. членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
6. лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
7. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;
8. лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
II. Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
3. докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
4. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;
5. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
6. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Съпругът/ата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба по време на задграничния мандат може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващо се лице, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, на лицата по ал. 7 и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
III. Осигуряване на морски лица
Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Осигурителни вноски

Размерът и периодичността на осигурителните вноски се определят в осигурителния договор. Промени на първоначално определения размер на осигурителната вноска могат да се правят без ограничения, по желание на осигурителя, с допълнително споразумение към осигурителния договор.

Осигурителните вноски се превеждат по банкова сметка на пенсионния фонд в банката–попечител. Осигурените лица и работодателите, могат да спират внасянето на осигурителните вноски и отново да възобновяват внасянето им. За този период осигурените лица не губят правата си върху натрупаните средства по индивидуалните си осигурителни партиди. Осигурителната вноска се заприходява в индивидуалната осигурителна партида на осигуреното лице с датата на постъпването й по сметката на фонда.

Пример

за нарастването на пенсиите, отпуснати при набрани средства в индивидуалната партида в размер на 10,000 лв.

Използвана е възрастта за пенсиониране по условията на дял първи от КСО, 63 години за мъжете и 60 г. за жените. От същата възраст са калкулирани и пожизнените пенсии. Изчисленията са направени при условията на действащия правилник на “ДПФ Алианц България” и одобрените актюерски разчети. При изчисленията е използвана годишна доходност в размер на 10%. Използваната доходност не е гарантирана и няма по необходимост връзка с бъдещи резултати.

Данъчни аспекти на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване

Вноските за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат за сметка на работодателя (осигурителя)  и/или на осигуреното лице.

Данъчен режим за вноските за сметка на работодател

Данъчните облекчения за вноските на работодателите в доброволен пенсионен фонд, правят доброволното пенсионно осигуряване една от най-добрите възможности за предоставяне на социални пакети за персонала на изключително благоприятна цена (без данъци и осигурителни вноски).

Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, вноските на работодател за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се считат за социални разходи. Те не се облагат с данък по ЗКПО, ако са до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице и работодателят няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

Превишението над 60 лева месечно за всяко осигурено лице се облага с данък върху разходите в размер на 10%.

Върху вноските за доброволно пенсионно осигуряване за сметка на работодател, независимо от техния размер не се начисляват задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

Вноските в доброволния пенсионен фонд за сметка на работодателите, не се считат за доход на осигурените лица.

Данъчен режим за личните вноски

При доходите от трудови правоотношения, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, месечната данъчна основа се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в размер до 10 на сто от месечната данъчна основа.

Сумата от годишните данъчни основи се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от годишните данъчни основи.

Когато лицата работят по трудов договор и в същото време работят и по извънтрудово правоотношение, осигурителни вноски за работата по извънтрудово правоотношение се внасят независимо от размера на полученото възнаграждение, след намаляването му с нормативно признатите разходи за дейността (съгласно Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина). Общият осигурителен доход не може да бъде по-голям от максималния осигурителен доход за страната за съответната година.

Вноските са за фонд „Пенсии”, допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за родените след 31.12.1959 г., и здравноосигурителни вноски.

В съответствие с Кодекса за социалното осигуряване (КСО) осигурителните вноски за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се начисляват върху получените месечни брутни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по КСО. Минималният месечен осигурителен доход е определен в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Считано от 01.01.2008 година, договорите за управление и контрол са приравнени към трудовите правоотношения.

Минималните размери на осигурителния доход, наричани още „минимални осигурителни прагове”, се прилагат и при осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Когато договорът за управление и контрол се изпълнява при съвместителство с трудов договор, осигурителният доход при който е равен на максималния, то от брутното възнаграждение на договора за управление и контрол се приспада само ДОД, като брутният размер на възнаграждението НЕ е съобразен с минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност.

На допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсалните пенсионни фондове подлежат лицата, родени след 31.12.1959 г., осигуряващи се и в Държавното обществено осигуряване.
В професионални пенсионни фондове задължително се осигуряват всички лица, които работят при условията на първа и втора категория труд, независимо от възрастта им. Осигурените в професионални пенсионни фондове, които са родени след 31.12.1959 г. се осигуряват и в универсален пенсионен фонд.

Осигурителните вноски се събират от НОИ и се превеждат по сметката на съответния пенсионен фонд. Преведените суми се записват и натрупват в индивидуална партида на всяко лице. Осигуряването в универсален и професионален пенсионен фонд се извършва с месечни парични вноски, определени за съответната година. За 2004 г. са:

• За допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд – 5 % – за родените след 31.12.1959 г.

• За допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионални пенсионни фондове:

- За първа категория труд – 12 %;
- За втора категория труд – 7 %.
Тези вноски са за сметка на осигурителя.

Осигуряването в универсален пенсионен фонд дава следните права:

• Допълнителна лична пожизнена пенсия за старост, след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на пенсията се определя на база събраните средства по партидата на лицето;

• Еднократно изплащане до 50% от натрупаните средства по партидата на лицето при пожизнено загубена работоспособност над 70.99%;

• Еднократно или разсрочено изплащане на средства на наследниците на починалото лице.

Осигуряването в професионален пенсионен фонд дава право на:

• Срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране. Персонална пенсия за ранно пенсиониране се получава до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Право на такава пенсия се добива при:

- не по-малко от 10 г. работа при условията на първа категория труд и 8 г. по-ниска възраст от възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

- не по-малко от 15 г. работа при условията на втора категория труд и 3 г. по-ниска възраст от възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При изтичане на две години от сключения осигурителен договор осигуреното лице има право да се прехвърли от един в друг фонд.

Трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда.

Осигурителен стаж е времето, през което работникът или служителят е работил при пълното законоустановено работно време и за периода са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.

Трудовият стаж се удостоверява с трудова книжка, а осигурителният стаж с осигурителна книжка. Когато осигурителният стаж съвпада с трудовия, това обстоятелство се вписва в трудовата книжка. За лица, получаващи възнаграждение по договори за управление и контрол, осигурителният и трудовият стаж се доказват с осигурителна книжка след заверка от ревизорите на НОИ.

Процедура:

1) При постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка, а работодателят е длъжен да впише заеманата длъжност, уговореното възнаграждение, дата на започване на работа. Работодателят подписва и подпечатва трудовата книжка и я връща на работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.

2) Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да издаде трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с лична карта или с декларация.

3) Когато работодателят издава трудова книжка, в нея се вписват следните данни за работника или служителя:

• име, дата и място на раждането;
• адрес;
• номер на личната карта или друг документ за самоличност и единен граждански номер;
• образование, професия, специалност;
• заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба);
• уговореното трудово възнаграждение;
• дата на постъпване на работа;
• дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от кодекса на труда);
• продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;
• изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение
• запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от ГПК;
• съвпадането на трудовият и осигурителният стаж

4) Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка и настъпилите промени в изброените по-горе данните.

5) За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в случаите на:

• почивните и празничните дни;
• ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;
• ползваните неплатени отпуски, установени с КТ или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;
• ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност;

Трудови са споровете между работника/служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. В действителност най-често предмет на трудов спор е законността на извършено уволнение.

Трудовите спорове могат да бъдат отнесени за решаване до съда при съобразяване на някои специални правила, установени в закона. По-конкретно, следва да се има предвид, че исковете по трудови спорове се предявяват в срок от 1 месец, 2 месеца или 3 години според предмета на конкретния спор. Така също производството е безплатно за работниците и служителите и те не плащат такси и разноски. Безплатността на производството за работника/служителя обаче не се отнася до разноските, понесени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била представлявана от адвокат, юрисконсулт и т.н.

Трудовите спорове са родово подсъдни на районния съд. В допълнение Кодексът на труда установява изрични правила относно местната подсъдност на трудовите спорове с чуждестранни лица, както и подсъдността на трудовите спорове на български работници или служители в чужбина.

В частност, във връзка със споровете относно законността на извършено уволнение е необходимо да се обърне внимание на обстоятелството, че, когато за извършване на уволнението се е изисквало предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Наред с широкоприлаганите в практиката основания за прекратяване на трудов договор като прекратяване по взаимно съгласие, съкращаване на щат, намаляване обема на работа, дисциплинарно уволнение и т.н., съществуват и други сравнително по-малко познати или по-малко използвани напълно законосъобразни основания за прекратяване на трудовия договор.

По-специфични основания за прекратяване на трудов договор, без която и да е от страните по договора да дължи предизвестие, възникват при следните обстоятелства: когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или работникът/ служителят бъде възстановен на предишната му работа от съда и не се яви да я заеме в определения срок; когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме; при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия (прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме); със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му; при определянето на съответната длъжност за заемане от държавен служител.

Специални основания за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие са налице, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; когато работникът/ служителят преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс, както и когато постъпва за отбиване на редовната си военна служба (когато повиканият бъде отложен или освободен от редовна военна служба, трудовият му договор по негово искане се смята за непрекратен, ако в 1-месечен срок от отлагането или освобождаването му, но не по-късно от 3 месеца от напускането на работата се яви, за да я заеме отново); когато работникът/ служителят е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен; когато работникът/ служителят постъпва на държавна служба.

Що се отнася до по-нетипичните основания за прекратяване на трудов договор от работодателя с предизвестие, такива са налице, когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, или поради завръщане на работник или служител, който е предсрочно освободен или отложен от редовна военна служба и е заемал преди това същата длъжност. Специфични основания за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие са и придобиването от работника/ служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти, старши научни сътрудници I и II степен и доктори на науките – при навършване на 65-годишна възраст. Така също служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие и поради сключването на договор за управление на предприятието, в който случай уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:
1. работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;
2. на работника или служителя бъде отнето научното звание или научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на придобитото звание или степен;
3. служителят е заличен от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, от регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите по Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите или от регистъра на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти;
4.работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;
6. работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен;
7. работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;
8. е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1;
9. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

Чрез Закона за медиацията се уреждат отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица. Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс. Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.

Понастоящем съществуват няколко неправителствени институции като Националния институт за помирение и арбитраж и Центъра за извън съдебно разрешаване на правни спорове, които имат за цел уреждането чрез посредничество на трудови и други спорове (бизнес спорове, относно вещни права, спорове между общности, семейни и училищно спорове).
Посредническата дейност е неформална процедура, в която заедно с другата страна се търси възможност за споразумение. Посредникът е безпристрастна личност, която помага на хората в конфликт, като не взема страна и не решава спора. В условията на поверителност и добронамереност, страните постигат взаимно приемливи споразумения. При приключване на помирителната процедура, ако спорът е разрешен се сключва спогодба, постигната между страните, която е задължителна за тях, или посредникът съставя доклад, в който установява, че опитът за помирение е бил неуспешен.

Трудов договор се прекратява при наличие на основание.

1) По взаимно съгласие – без предизвестие от страните.

2) Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие;

3) Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие;

4) Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие;

5) Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие;

6) Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение

Трудовият договор се прекратява при изтичане на уговореният срок. При прекратяване на срочен трудов договор не е задължително издаването на Заповед за прекратяване. Необходимо е да се отбележи, че срочен трудов договор се превръща в безсрочен, ако служителят работи повече от пет работни дни на същата длъжност след изтичане срока на договора.

Трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това се смята, че предложението не е прието.

Трудовият договор се прекратява без предизвестие в следните случаи:

• с изтичане на уговорения срок;

• със завършване на определената работа;

• със завръщане на замествания на работа;

• когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;

• при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК). В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;

• със смъртта на работника или служителя.
Трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие от страна на работника или служителя до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок в трудовия договор. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор не може да бъде повече от 3 месеца.

Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора;
За работниците и служителите, заемащи материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца (общо с предизвестието).

Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.

Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.

Трудовият договор се прекратява без предизвестие от страна на работника/служителя, в следните случаи:

• трайно заболяване на работника, което пречи на изпълнението на задълженията му. В този случай е необходимо установяване на заболяването от ТЕЛК;

• забавяне от страна на работодателя на изплащането на трудовите възнаграждения или дължими обезщетения по КТ или по КСО;

• работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;

• преминаване на платена изборна работа или постъпване на научна работа въз основа на конкурс;

• продължаване на образование в учебно заведение на редовно обучение или докторантура;

• постъпване за отбиване на редовна военна служба;

• възстановяване на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно;

• заемане на длъжност като заместник на отсъстващ работник или служител и преминаване на друга длъжност за неопределено време;

• постъпване на държавна служба.
Трудовият договор се прекратява от страна на работодателя:

С предизвестие – в случаите на:

• закриване на предприятието или част от него;

• съкращаване на щата, намаляване обема на работа;

• липса на необходимото образование и професионална квалификация на работника/служителя;

• при липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата;

• необходимост заеманата от работника длъжност да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител;

• при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

• при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

• при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор;

• срещу уговорено обезщетение – основание за прекратяване на трудовия договор, при което се изисква наличието на специално уговорено обезщетение в полза на работника/служителя. При този случай е необходимо е писмено предложение от страна на работодателя, в което се съдържа размерът на предлаганото обезщетение, който не може да бъде по-малък от четирикратният размер на последното получено брутно трудово възнаграждение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако обезщетението не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.

Без предизвестие – в случаите когато:

• работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

• работникът или служителят бъде лишен от право на местоживеене в населеното място, където работи, или бъде задължително заселен в друго населено място по установения в закона ред;

• работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;

• работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен;

1. Преди налагането на дисциплинарно наказание е необходимо да се изиска обяснение за извършеното нарушение. Ако работникът не е предварително изслушан, не по негова вина, съдът отменя заповедта за дисциплинарно наказание, без да разглежда спора по същество. Това обяснение се изисква с писмо до работника, в което е посочено нарушението, иска се обяснение за това нарушение и се посочва срок, в който работникът да даде писменото си обяснение. Писмото се връчва на работника срещу подпис и посочена дата, на която е връчено. При отказ да бъде получено писмото, този факт се удостоверява с подписа на двама свидетели и отново се посочва датата.

2. След като получи обясненията на виновното лице работодателят издава мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Заповедта съдържа:

• вида на нарушението;
• дата на извършване;
• основанието за налагане на наказанието;
• как е установено нарушението;
• имената и длъжността на нарушителя;

Посочва се, че са спазени процедурните изисквания, преди налагане на заповедта, както и наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

За да бъде дисциплинарното наказание наложено, заповедта трябва да бъде връчена на работника. Копие от заповедта се класира в трудовото му досие. Заповедта може да бъде наложена и за повече от един вид нарушаване на трудовата дисциплина.

Наложено дисциплинарно наказание се заличава след изтичане на една година от налагането му. Предсрочно може да се заличи с мотивирана заповед на работодателя.

Дисциплинарни наказания могат да се налагат не по-късно от два месеца от откриването им и не по-късно от 1 година от извършването им. При налагане на дисциплинарни наказания не е необходимо да има градация от най-лекото към най-тежкото. Може да бъде наложено направо “Дисциплинарно уволнение”, разбира се, ако има основание за това.

Виновното неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя е нарушение на трудовата дисциплина, което дава право на дружеството в качеството си на работодател да налага дисциплинарна отговорност.

Нарушението на трудовата дисциплина се наказва с предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

Нарушенията на трудовата дисциплина са:

• Закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;

• Явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи;

• Неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, разработени от компанията;

• Произвеждане на некачествен продукт;

• Неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд;

• Неизпълнение на законните нареждания на работодателя;

• Злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на дружеството, както и разпространяване на поверителни за него сведения;

• Увреждане на имуществото на работодателя;

• Неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред.

Дисциплинарните наказания са:
• Забележка
• Предупреждение за уволнение
• Уволнение

Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.

Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление.

Възможности за прекратяване на трудовите правоотношения съобразно Кодекса на Труда са:

1.Прекратяване на трудовият договор по взаимно съгласие – може да бъде направено незабавно, при постигане на съответното споразумение между страните. В този случай работодателят се задължава да изплати работната заплата за месеца на прекратяването и обезщетение за неизползваният платен годишен отпуск /в случай, че има такъв/.

2.Освобождаване поради съкращаване на щата – вариант, при който работодателят първо е длъжен да отправи предизвестие до служителя с което да го уведоми, че поради съкращаване на щата неговият трудов договор ще бъде прекратен. В този случай, като задължителна част от процедурата по прекратяване е извършването и съответно документирането на подбор на персонала – определят се критерии по които се оценяват служителите заемащи една и съща длъжност /например търговски представител/, извършва се оценката и се взема решение кой персонално да бъде съкратен.

В този случай работодателят е длъжен да изплати и обезщетение в размер на едномесечно брутно възнаграждение поради оставане без работа. При прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане срока на предизвестието се дължи и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода на неспазеното предизвестие.

Това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е лесно атакуемо пред съда и независимо от предполагаемата прецизност на извършването му, съдът може да вземе неочаквано решение. В случай, че с това решение, съкращението се обяви за незаконно, работодателят е осъждан да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, като съответно се дължат и осигуровките върху тази сума.

3.Освобождаване поради намаляване обема на работа – в този случай, намаляването на обема на работа е необходимо да бъде подкрепено със солидни доказателства. Процедурата отново включва и съответният подбор на персонала, както и задължението за работодателя да изплати и обезщетение в размер на едномесечно брутно възнаграждение поради оставане без работа.

4.Прекратяване на трудовото правоотношение поради промяна на изискванията за заемане на длъжността – необходимо е да са налице доказуеми съществени промени в изискванията за заемане на длъжността, на които работникът не отговаря. Променените изисквания трябва да са свързани със специфичният характер на дейността на работодателя. Изискванията това могат да бъдат допълнителна специализация, езикови познания, фармацевтични познания и други. Основанията за промяна на изискванията за заемане на длъжността трябва да са описани подробно в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

5.Прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение – в този случай освобождаването става с писмено съгласие на служителя, получено след като работодателят е отправил писмено предложението за прекратяване. Прието е законово, че след като лицето се е съгласило, то това освобождаване не може да се оспорва в съда. Обезщетението, което работодателят е длъжен да заплати е най-малко четирикратният размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.

6.Дисциплинарно уволнение – това се счита за крайна мярка, при която решението за дисциплинарно уволнение трябва да е изключително добре защитено с доказателства. Кодексът на труда разрешава дисциплинарно уволнение в случай, че са налице:

• три закъснения или преждевременни напускания на работа в рамките на един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, или

• неявяване на работа през два последователни дни, или

• системни нарушения на трудовата дисциплина (не по-малко от три), или

• явяване на работа в състояние в което не може да работи, или

• злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения и други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Работодателят е длъжен предварително да изслуша работника или съответно да поиска и приеме писмените му обяснения. След приемането на обясненията работодателят издава мотивирана заповед, с която определя дисциплинарното наказание.
Работодателят е длъжен да заплати Обезщетение за неизползваният платен годишен отпуск.

При последните три варианта служителят се ползва със специална закрила по Кодекса на труда, ако боледува от болест определена в наредба на министъра на здравеопазването или е започнал ползването на полагаемият му се платен годишен отпуск.

Служителят може да бъде освободен и на повече от едно основание. В този случай, ако заповедта се атакува в съда, ищецът трябва да докаже незаконността на всяко от основанията.

При прекратяването на трудовите правоотношения (независимо от основанието) трябва да бъде подготвен комплект документи, който съдържа най-малко:

• Заповед за прекратяване, в която са вписани обезщетенията;

• Служебна бележка за доходи от началото на текущата година до момента на прекратяване – утвърден образец от министъра на финансите;

• Попълнена и съответно заверена трудова книжка (заверена осигурителна книжка).

• Фиш за заплата, в който също се вписват изплатените обезщетения;

• Разходен касов ордер подписан от служителя или документ за изплатените обезщетения и възнаграждения.

В случай, че трудовият договор е прекратен с предизвестие от работодателя, то това трябва да е документирано в заповедта, а самият документ /Писмено предизвестие за прекратяване/ трябва да съдържа фиксирани дати и основанието за отправяне на предизвестието.

Търговското представителство, в качеството си на работодател, издава трудова книжка за работещите по трудови правоотношения служители, с която се удостоверява трудовият им стаж и осигурителна книжка, с която се удостоверява осигурителния им стаж.

Основание за този извод ни дават следните документи:

1.Писмо № 9648/23.05.2001 г. на СУСО, Дирекция “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване” за служителите от търговските представителства в България, следва да бъдат издавани осигурителни книжки;

2.ГДУ № 38/44 от 30.08.2004 г. на Министерство на труда и социалната политика – “Работодател търговски представител на чуждестранно юридическо лице, следва да издава на своите работници и служители по трудов договор – трудова книжка, в която се отразява трудовият им стаж”.

3.Писмо №26/490 от 13.01.2003 г. на Министерството на труда и социалната политика към В.А.В. Консултанти във връзка с наше запитване относно удостоверяване на трудов и осигурителен стаж на работещите на трудов договор в ТП.

Платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст

Съгласно Кодекса на труда /чл.164/ След използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.

Отпускът със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.
През време на отпуска на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.
Случаите, когато не се ползва отпуск по ал. 1 или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване.

Наредбата за работното време, почивките и отпуските регламентира правото на обезщетение за отглеждане на малко дете:

-Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж от 12 месеца, като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, или за всички осигурени социални рискове без безработица;

-Размера на обезщетението се определя със Закона за бюджета на Държавното Обществено Осигуряване като за 2010 год. размерът е 240.00 лева месечно. Обезщетението е за сметка на ДОО.

-За сметка на работодателя са осигурителните вноски за фонд „Здравно осигуряване”/4.8 %/.

Времето, през което се ползва отпускът се признава за трудов и осигурителен стаж.

Отпускът се ползва по искане на служителката, като тя подава писмено заявление /молба/ за това. Към молбата се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и че майката не е дала съгласието си за ползване на отпуска от друг член на семейството. Обикновено в практиката, върху молбата от служителката се поставя резолюция от работодателя, че предоставя отпуска.

1. Работно време

Нормална продължителност на работното време е петдневна работна седмица с 8 часов работен ден.

Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. При петдневна работна седмица работникът/служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е неделя.

2. Отпуски

Всеки работник или служител, който има най-малко 8 (осем) месеца трудов стаж, придобива право на платен годишен отпуск.

Размерът на основния платен годишен отпуск е в минимален размер от 20 работни дни, освен ако не е предвидено друго в индивидуалния или колективен трудов договор.
Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, от които най-малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага.

Работникът или служителят подава молба до работодателя за ползване на платения годишен отпуск.

Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.

Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година освен ако ползването му е отложено. При отлагане на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година.

Възможностите за полагане на труд извън работно време и допълнително му заплащане са определени в Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Определение (чл. 143 от КТ)
Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. За полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.

Продължителност (чл. 146 от КТ)
(1) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.

(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

Процедура
За да бъде положен извънреден труд работодателят трябва да издаде съответната заповед. Работодателят е задължен да води специална книга за извънредния труд, която се заверява в Инспекцията по труда регулярно, на всеки шест месеца.

Заплащане (чл. 262 от КТ)
(1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто – за работа през работните дни;
2. 75 на сто – за работа през почивните дни;
3. 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;
4. 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.
(2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Дори да е положен, без да са спазени посочените изисквания на закона, извънредният труд се заплаща с увеличение.

Сумите начислени за положен извънреден труд влизат в брутното възнаграждение и върху тях работодателят дължи съответните осигурителни вноски.

Съгласно Кодекса на Труда /чл.163/ всяка служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 дни. Преди предполагаемата дата на раждане, която се предвижда от здравните органи, задължително се ползват 45 дни от този отпуск. Ако жената е неработоспособна преди тези 45 дни по причина на бременността си, тя има право на обезщетение за общо заболяване. Ако раждането настъпи по-рано от предвиденото, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.

През време на отпуска на служителката се изплаща парично обезщетение, като условията и размерите са определени от Кодекса за социално осигуряване /КСО/:

-Лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж – да е осигурено за всички осигурителни случаи или за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионална болест;

-Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от средно дневното възнаграждение или осигурителния доход за период от шест месеца назад. Обезщетението е изцяло за сметка на Държавното обществено осигуряване /чл.49 ал.1 от КСО/.

Времето на отпуска поради бременност и раждане се признава за трудов и осигурителен стаж.

Служителката е длъжна да представи болнични листове общо за период до 135 календарни дни включително.

Платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст

Съгласно Кодекса на труда /чл.164/ След използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.

Отпускът със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.
През време на отпуска на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.
Случаите, когато не се ползва отпуск по ал. 1 или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване.

Наредбата за работното време, почивките и отпуските регламентира правото на обезщетение за отглеждане на малко дете:

-Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж от 12 месеца, като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, или за всички осигурени социални рискове без безработица;

-Размера на обезщетението се определя със Закона за бюджета на Държавното Обществено Осигуряване като за 2010 год. размерът е 240.00 лева месечно. Обезщетението е за сметка на ДОО.

-За сметка на работодателя са осигурителните вноски за фонд „Здравно осигуряване”/4.8 %/.

Времето, през което се ползва отпускът се признава за трудов и осигурителен стаж.

Отпускът се ползва по искане на служителката, като тя подава писмено заявление /молба/ за това. Към молбата се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и че майката не е дала съгласието си за ползване на отпуска от друг член на семейството. Обикновено в практиката, върху молбата от служителката се поставя резолюция от работодателя, че предоставя отпуска.

Официалните почивни дни се регламентират с нормативен акт на Министерски съвет. В случай на необходимост е възможно обявяване на допълнителни официални почивни дни, валидни за определен район – например град София.

Според Кодексът на труда работата в официално определените почивни дни, се регламентира като извънреден труд и се заплаща с увеличение.

Официално определените с РЕШЕНИЕ № 956 ОТ 16 ДЕКЕМВРИ 2009 Г.
за разместване на почивни дни през 2010 г. , на основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител Министерски Съвет:

1. Обявява 7 май (петък) за почивен ден, а 15 май (събота) за работен ден.
2. Обявява 31 декември (петък) за почивен ден, а 11 декември (събота) за работен ден., а официалните почивни дни за 2010 г. са както следва:

Право на обезщетение за временна неработоспособност се придобива, след като съответното лице има най-малко 6 месеца осигурителен стаж. Ако в рамките на този период лицето е в отпуск поради временна неработоспособност, той не получава обезщетение, т.е. този отпуск е неплатен. Това право се придобива веднъж. За трудова злополука и професионална болест, както и при работници под 18 г. няма такова изискване.

Паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат от НОИ. Изключение прави първият ден от временната неработоспособност, който е за сметка на работодателя.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е в размер на 80 %, а за професионална болест или трудова злополука – 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, но не повече от среднодневното нетно възнаграждение.
Обезщетението се изчислява върху минималната работна заплата за страната в следните случаи:

• За периодите, през които лицето не е осигурявано за всички осигурени социални рискове;

• Осигурявано е само за трудова злополука, професионална болест и безработица;

• Лицето е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;

• Ползва отпуск за отглеждане на малко дете.

Когато в този период от 6 месеца има време, през което лицето получава обезщетение от ДОО в базата се включва и размерът на обезщетението.

Сумата, от която се изчислява обезщетението не може да бъде по-голяма от максималния осигурителен доход.

Когато временната неработоспособност настъпи до 2 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, парично обезщетение се заплаща за времето на неработоспособността, но за не повече от 75 дни. В този случай обезщетение не се изплаща на лица, получаващи пенсия или обезщетение за оставане без работа.
Ако временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочно трудово правоотношение или договор за управление, обезщетението се изплаща за срок не по-голям от 75 календарни дни след прекратяване на осигуряването.

Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до инвалидизирането на лицето.

Европейското Законодателство изрично разпорежда равното третиране на осигурените граждани от държавите членки на ЕС със собствените осигурени граждани
От момента на пълноправното членство на Република България в �